Земя Котс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Почти повсеместно бреговете на Земя Котс са бронирани от обширни шелфови ледници – [[Филхнер (шелфов ледник)|Филхнер]] на юг, [[Бранд (шелфов ледник)|Бранд]] и [[Станкомб Уилс (шелфов ледник)|Станкомб Уилс]] на североизток, в които се вклиняват няколко големи залива: Дюк Ернст, Фазел, Ваксел, Редонда, Агуда, Халли Бей и др.<ref name="bse"></ref>
Земя Котс е изцяло покрита с дебел континентален леден щит с височина 1000 – 2000 m и дебелина от 500 до 1000 m, над който стърчат отделни оголени върхове и нунатаки. Южната част е много по-висока и тук се издигат планините
На 3 март 1904 г. шотландската национална антарктическа експедиция плавайки в югоизточната част на море [[Уедъл (море)|Уедъл]] открива участък от крайбрежието на Антарктида, което нейният ръководител [[Уилям Брус]] наименува Земя Котс в чест на спонсирите на експедицията Джеймс и Ендрю Котс. Впоследствие останалите територии на Земя Котс са открити, изследвани и топографски заснети и картирани от експедициите на [[Вилхелм Филхнер]] (1912), [[Ърнест Шакълтън]] и [[Франсис Уайлд]] (1915), [[Вивиан Фукс]] и [[Едмънд Хилари]] (1957 – 58) и др. За територията на Земя Котс претендират [[Великобритания]] и [[Аржентина]] (частично), въпреки че по Договора за Антарктида от 1961 г. всякакви териториални претенции в тази част на света са безсрочно замразени. На нейна територия действат британската антарктическа станция Хали Бей и аржентинската Белграно.<ref name="bse"></ref>
| |||