Македонска имиграция в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Брой македонци с БГ паспорт 2002-2017, с източници. |
|||
Ред 43:
=== След разпадането на Югославия ===
Въпреки че около
== Влияние в България до 1918 г. ==
Ред 107:
След налагането на комунистическия режим в България голяма част от македонските имигрантски организации са забранени или трансформирани в отделни македонски дружества в големите градове. Част от политическите врагове на новата власт са убити непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г., а други са съдени, затваряни за дълго в затвор или интернирани в провинцията. Политическите промени в България се отразяват неблагоприятно и върху дейността на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. Ръководството на Института начело с професор [[Никола Стоянов]] е отстранено и от началото на 1945 година на МВР на България назначава ново ръководство, начело с дотогавашния подпредседател на Изпълнителния съвет професор [[Димитър Силяновски]], който обаче през ноември същата година подава оставка поради засиления натиск от [[Белград]] за пропагандиране на [[Македонизъм|македонизма]]. Новото ръководство се състои от политически лица, начело с [[Георги Кулишев]]. По настояване на Белград и [[Скопие]] [[БКП|БРП(к)]] като управляваща партия нарежда през юни 1947 година МНИ да се самоликвидира. Книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер и апостол [[Гоце Делчев]] са предадени на Скопие.<ref>Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 399</ref>.
По същото време започва [[македонизация в Пиринска Македония]]. Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като македонци биват интернирани във вътрешността на България. Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в [[Горянско движение|Горянското движение]]. Главен организатор на съпротивителното движение в Санданско-Разложко-Гоцеделчевско е [[Герасим Тодоров]], който организира голяма въоръжена чета.<ref>Константин Кюлюмов, вестник Антени, 12.9.1984, цитирано по Ангелов, Веселин, „Отличен българин с името Герасим“, първо издание, С., 2001, второ издание, 2008 г., меки корици, ISBN 9789546170347</ref> Политиката на насилствена македонизация бива преустановена към края на 50-те и началото на 60-те години.
== След 1989 г. ==
| |||