Славяново (област Търговище): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Алиса Селезньова (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 35:
При настъпването на руските войски през лятото на [[1877]] г., населението избягало към село Шериметлер (дн. [[Берковски]]), където стояло около един месец, а после отишло към шуменските села. След падането на [[Плевен]] веднага се завърнало, но започнало и да се изселва към [[Турция]]. В околностите на селото не са станали сражения. В околността били установени бойни сили под командването на [[Селих паша]]. След края на войната са изпращани войски за преследване на турски хайдути и разбойници, които се укривали в гористата местност край селото.
 
Първите български заселници дошли през [[1882]] г. от село [[Водица (Област Варна)|Водица]] и Тревненския Балкан, от колибите [[Райнушковци]] - Белишка община, а през [[1883]] г. дошли наведнъж жителите на 70 къщи от Тревненско ([[Ноевци]], [[Габровци (област Велико Търново)|Радневци]], [[Стойковци]]), от Еленско ([[Беброво]], [[Мерданя]]) и от днешния град [[Стражица]] и др. От село [[Водица (Област Търговище)|Водица]] първият български поселник е дядо Йордан Тодоров. През [[1898]] г. в селото имало 118 български и 24 турски къщи. За първи път българско училище се открило в [[1885]] г. с учител Ангел Гавраилов. Занятията си водил по новата звукова метода. Училището се е помещавало в турски обор. През [[1887]] г. е направено малко училище с две стаи. Църквата „Свети [[Иван Рилски]]“ е започната през [[1888]] г., ремонтирана и преустройвана е осветена през [[1921]] г., а камбанарията ѝ е построена през [[1934]] г. Отначало за службата идвал свещеник от село Балджи Омур /дн. [[Медовина]]/.
 
На горния край към ж.п. линията се издига величествената сграда на училището, в което има добре уреден театрален салон. През есента на [[1928]] г. е било открито и земеделско училище, което днес не съществува. Запазена е неговата двуетажна сграда, построена през [[1925]] г. и имаща и до днес висока архитектурна стойност – т. нар. „Климатично училище“. В миналото селото имало две моторни мелници, две малки маслени фабрики /за производство на слънчогледово масло/. Главният поминък е земеделието и животновъдството, a жителите на селото се славели в близкото минало и като добри майстори-дюлгери.