Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) м →Пускане като генератор: източник Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Brassmonger (беседа | приноси) Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 82:
където получената стойност за капацитета '''''C''''' е в микрофаради (μF) за отделните кондензатори.
Поради хлъзгането в асинхронните машини техният [[фактор на мощността]] е винаги по-малък от единица (или под 100%). Любопитно обстоятелство е, че ако роторният кафез, или по-общо работното тяло, бъде направено от свръхпроводник, асинхронната машина се превръща в синхронна, при условие че максималната магнитната индукция не превишава критичната за свръхпроводника стойност.<ref>https://books.google.bg/books?id=FLgMygrZDgEC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false "Electrical mashines" book by R.K. Rajput </ref>
Причината трифазните асинхронни машини да се самовъзбуждат по-лесно е в големият ъгъл на дефазиране между синусоидите на напреженията. От това следва, че върху всеки кондензатор е приложено почти удвоеното напрежение, индуцирано от остатъчния магнетизъм, отколкото в друг вид асинхронна машина. Изменението на това напрежение за трите фази е еквивалентно на пулсиращо изправено. Кондензаторите свързани в паралел със статорните намотки образуват своеобразен [[трептящ кръг]], който изисква много малко енергия за да поддържа стабилен резонанс. Кривата на напрежението на асинхронните двигатели е подобна на тази на постояннотоковите машини с паралелно възбуждане.
| |||