Разлика между версии на „Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)“

местя от Българска социалдемократическа партия
(местя от Българска социалдемократическа партия)
{{Партия
| име = Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
| лого =
| bgcolor = #E31E27
| основаване = [[1903]] г.
}}
 
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалистиобединена)''' (БРСДП (о)) е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. ПривърженицитеПървоначално нанаричана БРСДП'''Българската (ш.с.)работническа ощесоциалдемократическа сепартия наричат(широки „общоделци“социалисти)''', защотопрез се1908 обявяватгодина затя класовосе сътрудничествопреименува („общона дело“БРСДП (о), аслед неприсъединяването закъм класованея борбана катогрупа марксистите.тесни Членоветесоциалисти, ѝначело сас основно[[Никола занаятчии, чиновнициХарлаков]] и малка[[Георги част –Бакалов индустриални(общественик)|Георги работнициБакалов]].
 
Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.
За разлика от [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|„тесните социалисти“]], БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918 г., на [[Теодор Теодоров]] от 1919 г.
 
== История ==
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]].
БРСДП (о) се отнася с резерви към създаването на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] през 1912 година, като водачът ѝ [[Янко Сакъзов]] предупреждава от парламентарната трибуна за възможен крах на патриотичните надежди. На проведените избори след поражението в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през 1913 г. партията влиза в парламента с 19 депутати. Тя е за неутралитет на България в [[Първата световна война]].
 
За разлика от [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|„тесните социалисти“]], БРСДП (ш.с.о) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918 г., на [[Теодор Теодоров]] от 1919 г. Янко Сакъзов като министър на промишлеността, търговията и труда въвежда 8-часовия работен ден в България и редица други реформи в трудовото законодателство. Министри в същия кабинет от БРСДП (о) последователно са д-р [[Петър Джидров]] – на правосъдието, и [[Кръстю Пастухов]] – министър на вътрешните работи.
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на [[Александър Цанков]].
 
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП (ш.с.о) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]]. Същевременно в партията има различни становища относно участието в кабинета и през месец февруари 1924 г. БРСДП (о) преминава официално в опозиция.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423 – 424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].
 
На извънредния конгрес през 1926 г. се оформят три политически линии – първата на Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев е за самостоятелно политическо действие на БРСДП (о), втората – [[Асен Цанков (политик)|Асен Цанков]], Димо Казасов и д-р Петър Джидров застава зад становището за политическа подкрепа на правителството и третата – Константин Бозвелиев и Янко Сакъзов се бори за компромис и помирение между двете групи. През октомври 1926 г. начело с изключения от партията д-р П. Джидров се формира Федерация на работническите социалистически организации и групи в България, или т.нар. Социалистическа федерация. През 1932 г. Социалистическата федерация и партията се обединяват, с което се слага край на това разцепление. През 1932 г. част от членовете на партията преминават в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на Александър Цанков.
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]], но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година [[Коста Лулчев]] и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.{{hrf|Шарланов|2009|92}} По данни на [[Държавна сигурност]] при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}
 
След преврата начело с Кимон Георгиев на 19 май 1934 г. политическите партии, в т.ч. и БРСДП (о) са забранени. БРСДП (о) се обявява решително против преврата. В последващия десетгодишен период нейните дейци запазват връзките помежду си посредством участието в кооперативното движение (Кооперативна централа „Напред“, Съюзът на популярните банки и др.) и предприемат активни политически действия заедно с представителите на други партии. Основната теза е възстановяването на Търновската конституция. През 1935 г. партията отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423 – 424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] някои представители на БРСДП (о), като [[Григор Чешмеджиев]], се включват в създадения от комунистите [[Отечествен фронт]], докато други дейци на партията като Кръстю Пастухов категорично се дистанцират от сътрудничество с тях. След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] партията е възстановена под името БРСДП, като Григор Чешмеджиев и [[Димитър Нейков]] стават министри в правителството на [[Кимон Георгиев]].
 
През януари 1945 г. от левите среди в БРСДП започват атака за налагане курс на сътрудничество с БРП (к). От ЦК са изключени Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков. През месец май 1945 г. начеват опитите за отстраняване и на Коста Лулчев като главен секретар на БРСДП и замяната му с Димитър Нейков. След като прокомунистическите кръгове овладяват партийното ръководство, през лятото на 1945 г. социалдемократите в лицето на Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, Кръстю Пастухов, д-р Атанас Москов, д-р Георги Петков и др. обявяват формирането на БРСДП (о) и заедно с БЗНС на Никола Петков преминават в опозиция.
 
На 16 септември 1945 г. излиза първия брой на партийния вестник „Свободен народ“. Неговият първи директор Григор Чешмеджиев умира същия ден. През пролетта на 1946 г. започва открития терор на комунистическото управление срещу опозиционната социалдемокрация. За статиите „Не ме изкушавайте лицемери“ и „Нашата войска“ публикувани във вестник „Свободен народ“ Кръстю Пастухов е арестуван и осъден на пет години затвор. Удушен в Сливенския затвор на 25 август 1949 г. За статията „Не разрушавайте всички мостове“ с присъда и затвор го последва гл. редактор на в.“Свободен народ“ Цвети Иванов, загива трагично в концлагера в Белене на 15 юли 1950 г.
 
На изборите за VІ-то Велико народно събрание през месец октомври 1946 г. БРСДП (о) участва заедно с БЗНС на Никола Петков и независими интелектуалци като Обединена опозиция. В парламента попадат, въпреки терора, 9 социалдемократи: Коста Лулчев, Иван Копринков, Христо Пунев, Петър Анастасов, Крум Славов, Петър Братков, Петко Търпанов, д-р Георги Петков и д-р Петър Дертлиев. Те са избрани за народни представители в състава на Обединената опозиция.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]], но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година [[Коста Лулчев]] и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.{{hrf|Шарланов|2009|92}} По данни на [[Държавна сигурност]] при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}
 
Част от БРСДП (о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}
 
На 30 юни 1948 г. в самолета, отклонен от полковник Михалакев към Истанбул (Турция), попада д-р Георги Петков. Узнал за съдбата на своите съпартийци, той емигрира във Франция През 1949 г. в Париж д-р Г. Петков възстановява Българската социалдемократическа партия (о) в изгнание, а през 1951 г. тя става един от учредителите на Социалистическия интернационал. През 1955 г.започва да излиза вестник „Свободен народ“ като орган на партията в изгнание. След смъртта на д-р Георги Петков през 1968 г. в САЩ неговото дело продължава Стефан Табаков, който във Виена (Австрия) списва емигрантските броеве на в.“Свободен народ“. Вестникът продължава своето съществуване до 1992 г.
 
== Бележки ==