Мария Аделаида Савойска: Разлика между версии

Мария-Аделаида е родена на [[6 декември]] [[1685]] г. в кралския дворец в [[Торино]]. Тя е най-възрастната дъщеря на [[Савойско херцогство|савойския херцог]] [[Виктор-Амадей II]] и на френската принцеса [[Анна-Мария Орлеанска]].{{sfn|Symcox|1983|p=79}} Майката на Мария-Аеделаида е племенница на френския крал [[Луи XIV]] и внучка на английския крал [[Чарлз I]].{{sfn|Mitford|1966|p=87}} Противно на протокола, Мария-Аедалида, братята и сестрите ѝ са отгледани и възпитани под грижите собствената си майка, което е доста необичайно за владетелските домове през тази епоха. Това става причина принцесата да поддържа изключително топли отношения с майка си.

Първоначално Мария-Аделаида е предложена за съпруга на [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|ерцхерцог Йозеф Австрийски]].{{sfn|Williams|1909|p=59}} Император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] отхвърля предложението поради прекалено малката възраст и на двамата.

С подписването на договора от Торино ([[29 август]] [[1696]] г.), с който бащата на Мария-Аделаида поема ангажимент да подкрепи Франция в [[деветгодишнатаДеветгодишната война]], е уреден и брак между Мария-Аделаида и бургундския херцог Луи – най-големия внук на Луи XIV.{{sfn|Symcox|1983|p=116}} По предложение на маршал Дьо Фльори, Мария-Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц.{{sfn|Williams|1909|p=55}}

Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата и очарователна принцеса успява да очарова Луи XIV.{{sfn|Mitford|2011|p=192}} Поради малолетието на Мария-Аделаида бракът ѝ с херцога на Бургундия е отложен с няколко месеца. През това време тя редовно посещава Кралския пансион в Сен-Сир.

На [[6 декември]] [[1697]] г., на дванадесетия ѝ рожден ден, Мария-Аделаида официално е омъжена за Луи Бургундски, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-голям син на [[Луи, велик дофин на Франция|великия дофин Луи]] и съпругата му [[Мария Анна Виктория Баварска]].{{sfn|Fraser|2007|p=295}}

Мария-Аделаида използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава [[Луиза-Франсоаз Бурбонска|херцогиня Дьо Бурбон]], която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери - Шарл, който е девер на Мария-Аделаида. Мария-Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка - [[Мария Луиза Елизабет Орлеанска]].{{sfn|Fraser|2007|p=238}} Влиятелната Мария-Аделаида има принос и за изпадането в немилост на херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.{{sfn|Mitford|2011|p=219}}

През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида – великия дофин Луи.{{sfn|Mitford|2011|p=226}} Като негов негов най-голям син Луи Бургундски става наследник на френската корона и получава титлата Дофин на Франция, а Мария-Аделаида става нова дофина на Франция.

През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария-Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.{{sfn|Williams|1909|p=452}} След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на [[12 февруари]] [[1712]] г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аеделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е Анна Австрийска – майката на краля). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария-Аделаида.{{sfn|Mitford|2011|p=231}}

Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария-Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият син на Мария-Аделаида – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.{{sfn|Williams|1909|p=465}}