Разлика между версии на „Тръпкова галерия“

редакция без резюме
'''Тръпковата галерия''' е името, под което остава в историята първата [[художествена галерия]], открита в [[София]], на адрес „Аксаков“ №18. Създадена е през 1910 г. от художника и декоратор [[Тръпко Василев]] и просъществувала до 1944 г. с прекъсване между 1928 и 1931 г.<ref name="ЕИИБ"/> Сградата е проектирана от известните архитекти [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]].<ref name="Изчезваща София"/>
 
Василев създава галерията, воден от мечтата си да даде поле на изява на всички [[художник|художници]], които желаят да изложат творбите си, и въпреки недоброто си материално положение издържа галерията в продължение на много години. Много художници, добили междувременно и впоследствие национална известност и значимост, са излагали творбите си в Тръпковата галерия. Измежду тях са [[Никола Танев]], [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], [[Константин Щъркелов]], [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]], [[Александър Мутафов]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], [[Жорж Папазов]]. Самият Василев прави свои [[изложба|изложби]] там до 1922 г.<ref name="ЕИИБ"/>
 
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на [[изкуство]]то, често водени от поета [[Гео Милев]], и на лекции по [[история на изкуството]], четени от живописеца и изкуствовед [[Антон Митов]]. Първата школа по българско [[танц]]ово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия.<ref name="ЕИИБ"/>
 
На етажите над [[Тръпкова галерия|Тръпковата галерия]] видният хирург в София доктор [[Наум Пасхов]] отваря частна хирургическа клиника на.<ref name="Изчезваща София">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://fadingsofia.rcss.eu/house/94/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F | заглавие= Старата Тръпкова галерия |достъп_дата = 2018-12-28 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Изчезваща София |език= |цитат= }}</ref>
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г.<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>
 
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г.<ref name="ЕИИБ">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>
 
В 2013 година с финансиране от собствениците и личен труд на внучката на доктор Пасхов фасадата на зданието е обновена, като са запазени изцяло автентичните ѝ елементи.<ref name="Изчезваща София"/>
 
== Бележки ==