Костадин Самарджиев Джемото: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
През 1909 година той е между учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народна федеративната партия (българска секция)]] в Солун. По настояване на [[Христо Чернопеев]] Джемото става мюдюрин в [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]]. През декември 1909 година Джемото заедно с другите струмишки дейци, напуска партията и заедно с Чернопеев, [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикаля Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 250.</ref> В началото на 1910 година четиримата минават в България и Джемото е временно интерниран във Враца заедно с Хаджиманов по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 101 – 110.</ref>
В средата на май 1910 сборните чети на [[Тане Николов]], [[Апостол войвода]], Христо Чернопеев, [[Михаил Чаков]], [[Георги Шкорнов|Дякон Евстатий]], [[Стефан Чавдаров]] и Константин Самарджиев заминават за Македония и при село [[Ораново]], [[Благоевград|Горноджумайско]] е първото им сражение с турските гранични постове.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 256.</ref> Джемото загива край родното си село на 1 август 1911 година в престрелка с останалия на турска страна [[Атанас Караманов]], който също загива.<ref name="il143" /><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.</ref><ref>
Думбалаков пише за Джемото:
{{цитат|Едно от хилядите деца на революцията, Джемо бе изпитан борец и активен местен деятел... буден българин.<ref>
== Бележки ==
| |||