Костадин Самарджиев Джемото: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Костадин Самарджиев е роден на 15 май 1884 година в [[Струмица|струмишкото]] село [[Дабиля]], тогава в Османската империя<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931, Обяснителен текст, стр. 40, 55.</ref>. Завършва [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Сяр]] през 1903 година и учителства в Дабиля между 1903-1904 година и [[Робово (Община Босилово)|Робово]] 1904-1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи в [[солун]]ския затвор [[Еди куле]]. От май 1906 до юли 1908 година е четник при [[Христо Чернопеев]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година е назначен за Мюдюр в Струмишко и Новоселско.<ref name="il143">[[Илюстрация Илинден]], година ХV, март 1943, книга 3 (143), стр. 13.</ref>
През 1909 година той е между учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народна федеративната партия (българска секция)]] в Солун. По настояване на [[Христо Чернопеев]] Джемото става мюдюрин в [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]]. През декември 1909 година Джемото заедно с другите струмишки дейци, напуска партията и заедно с Чернопеев, [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикаля Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 250.</ref> В началото на 1910 година четиримата минават в България и Джемото е временно интерниран във Враца заедно с Хаджиманов по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>
В средата на май 1910 сборните чети на [[Тане Николов]], [[Апостол войвода]], Христо Чернопеев, [[Михаил Чаков]], [[Георги Шкорнов|Дякон Евстатий]], [[Стефан Чавдаров]] и Константин Самарджиев заминават за Македония и при село [[Ораново]], [[Благоевград|Горноджумайско]] е първото им сражение с турските гранични постове.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 256.</ref> Джемото загива край родното си село на 1 август 1911 година в престрелка с останалия на турска страна [[Атанас Караманов]], който също загива.<ref name="il143" /><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.</ref><ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=131 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
| |||