Христо Чернопеев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:
{{цитат|...тоя безумен храбрец и неумолим, жесток и страшен терорист... Чернопеев, надарен със стоманени мишци и с всички революционни добротедели, притежаваше един обезличаващ недостатък - липсата на самостоятелност. Жертва на влияния, той бе започнал революционната си дейност като върховист; минавайки границата бе работил в услуга на вътрешните; по-късно бе спечелен от Влахова за федералистите, а хуриета го бе заварил в щаба на санданистите...<ref>
Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>
=== По време на войните за национално обединение ===
|