Виктор Юго: Разлика между версии

През 1826 година излиза вторият му роман „Бюг Жаргал“ (''„Bug-Jargal“''). Между 1829 и 1840 година публикува още пет тома поезия – „Ориенталците“ (''„Les Orientales“'', 1829), „Есенни листа“ (''„Les Feuilles d'automne“'', 1831), „Песните на здрача“ (''„Les Chants du crepuscule“'', 1835), ''„Вътрешните гласове“'' (''„Les Voix intérieures“'', 1837) и ''„Лъчите и сенките“'' (''„Les Rayons et les ombres“'', 1840), затвърждаващи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време. Двете повести „Последният ден на един осъден“ (''„Le Dernier Jour d'un condamné“'') и „Клод Гьо“ (''„Claude Gueux“'') изразяват отвращението на автора от болката и смъртта. През [[1831]] г. се появява и романът „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“ (''„Notre Dame de Paris“'').

 

 

=== Театрален период ===

 

=== Пиеси ===

* ''Marion Delorme'' („Марион Делорм“) (1829 г.)

* ''Hernani'' („Ернани“) (1830 г.)