Уикипедия

Единадесета пехотна македонска дивизия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м Мурджиев; форматиране: 4x тире, 2x тире-числа, 5 интервала, год.→г., нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 43:
 
== Формиране ==
 
Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи.
 
Заповедта за създаването на единадесета [[дивизия]] е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на [[Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България|Плеската конвеция]]. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември - – 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония - – доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от [[Сърбия|сръбската]] и [[Гърция|гръцката]] армия. Дивизията включва 7 [[полк]]а - – 6 пехотни (наречени 1- – 6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е [[охрид]]чанинът генерал [[Кръстю Златарев]], а началник щаб - – [[кукуш]]анинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – [[Прилеп (град)|прилепчанецът]] полковник [[Григор Кюркчиев]], командирът на Трета пехотна бригада [[охрид]]чанинът полковник Протогеров и командирът на [[Пети пехотен македонски полк]] – [[Скопие|скопянецът]] подполковник [[Борис Дрангов]].
<div class="NavFrame collapsed" style="width:100%">
<div class="NavHead">Бойно разписание към 1 октомври 1915 г.</div>
<div class="NavContent">
{| class="wikitable"
! rowspan="2" | Части на 11-та дивизия
! rowspan="2" | Командир
! rowspan="2" | Началник щаб
! colspan="9" | Личен състав
|-
! Пехотни дружини
Line 83 ⟶ 82:
| style="background:#E0FFFF" |
: [[Първи пехотен македонски полк|1-ви полк]]
| полковник [[Димитър МурджевМурджиев]]
| -
| 3
Line 423 ⟶ 422:
 
|-
| style="background:#EEE8AA" | Разходен интендантски склад
| -
| -
Line 514 ⟶ 513:
През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при [[Криволашко сражение (1915)|Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу [[Великобритания|английски]] части по долината на [[Струма]]. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете ѝ получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от [[Дойран]]ската позиция до връх Висока чука в [[Беласица]] и участва в епичните [[Дойранска епопея|Дойрански сражения]] през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-[[Гърция|гръцкото]] настъпление.
 
След съглашенския [[пробив при Добро поле]] през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана. През април 1919 година 11-а дивизия е разформирована.<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878- – 1944, Т. III, С., 1997, с. 352 и сл.</ref><ref>Енциклопедия България. Том 4, София, 1984.</ref><ref>{{ЕПК|1|533}}</ref><ref>Дървингов, Петър. „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 год г.“, 1920.</ref>
 
Канцеларията на 11 дивизия на улица „Гурко“ №22 в София в 1919 година се превръща в средище на възстановяването на ВМОРО и неофициален щаб на организацията, от който постоянно пристигат и заминават за Македония куриери, четници и войводи. Част от снаражението и оръжието на 11 дивизия е укрито от Съглашението в тайни складове и минава в наследство на ВМОРО.<ref>Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 79.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Единадесета_пехотна_македонска_дивизия“.