Ирокези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м lang-fr |
местя от Лига на ирокезите |
||
Ред 24:
Ирокезите живеели в северната част на щата Ню Йорк, между [[Ниагарски водопад|Ниагарския водопад]] и планините Адирондак. Чрез миграция и завоевания те завладели по-голямата част от североизточните щати и източна Канада. До 1680 г. тяхната империя обхваща обширна област, простираща се на запад от северния край на [[Чесапийк|Чесапийкския залив]], през [[Кентъки]] до вливането на [[Охайо (река)|Охайо]] в [[Мисисипи (река)|Мисисипи]]. От там границата им продължава на север по река [[Илинойс (река)|Илинойс]] до южния край на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] и от тук на изток през Долен Мичиган, южно [[Онтарио]] и югозападен [[Квебек]], до река [[Кънектикът (река)|Кънектикът]], от там надолу по долината на река Хъдсън и горната част на долината на река [[Делауеър (река)|Делауеър]] до Чесапийкския залив.<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dickshovel.com/iro.html | заглавие=„История на ирокезите“ |достъп_дата = 4 януари 2018|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee|дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>
Още преди идването на европейците на американския континент съществували няколко конфедерации, най-известната и най-добре организираната от тях била Лигата на ирокезите. Точната дата за създаването и е неясна, но се знае, че още преди контакта с европейците тя става най-мощният индиански съюз в Северна Америка. Повечето антрополози и археолози твърдят, че тя е създадена между 1450 г. и 1600 г. Други спорят, че е била основана малко преди идването на белите, някъде около 1570 г. Устната история на ирокезите разказва за по-ранна дата на образуването и, която съвпада със слънчевото затъмнение на 31 август 1142 г. Нови археологически проучвания сочат, че ирокезите са живели в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] много преди пристигането на европейците, тъй като строителството на дълги домове в района датира най-малко от 1100 г. [[Онондага]] е първото ирокезко племе идентифицирано в Ню Йорк и изглежда водят началото си от сливането на 2 села някъде между 1450 г. и 1475 г. Затова най-вероятно създаването на Лигата е започнало в този период. Произходът на другите ирокезки племена е неясен.
Според устната им история, първоначално ирокезите били един народ и живели в долината на [[Сейнт Лорънс]], където били под властта на алгонкинското племе адирондак, което ги научило на [[земеделие]]. За да избягат от господството на адирондаките, те напуснали Сейнт Лорънс и се преместили на юг в Ню Йорк. Точната дата на това преместване е неизвестна. При миграцията племето се разделило и различните части започнали да воюват по между си. Били спасени от самоунищожение благодарение на създаването на Лигата. Идеята за нея дал [[Деганауида]] (Великия миротворец), а я осъществил Айонуента ([[Хайяуата]]). Целта на Лигата била постигането на „Кайнерекоуа или Гаянашагоуа – Великият закон на мира“, който гласи че ирокезите не трябва да се избиват един друг. Племената, които се присъединили към Лигата били [[мохок]], [[онейда (племе)|онейда]], онондага, [[каюга]] и [[сенека (племе)|сенека]]. Според легендата злият вожд на онондага, [[Тадодахо]] последен приел увещанията на Деганауида и Айонуента, след което бил избран за главен вожд на Лигата. Това събитие станало на езерото Онондага, близо до Сиракюз в Ню Йорк. И до днес водачът на Лигата или Вождът на петдесетте носи името Тадодахо и е винаги от онондага.<ref name="Sultzman"></ref>
Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори. По-късно, в периода на контакти с европейските заселници, ирокезите се сближават с английските колонизатори и застават на тяхна страна във войната им срещу [[Франция]], което се оказва един от решаващите фактори за победата на [[Англия]].
Line 36 ⟶ 38:
== Конституция ==
[[Файл:Hiawatha.gif|мини|''Коланът на Хаяуата'' (снимка на оригинала или негово ранно копие) – символизира единството на Петте нации и служи като модел при изготвянето на съвременния ирокезки флаг]]
При учредяването на Ирокезката конфедерация, нейните основатели изготвят законника ''гаянашагоуа'' (''Gayanashagowa'', в превод – „Великият закон, който ни свързва“ или „Великия закон на мира“). В днешно време се е наложил и терминът „ирокезка конституция“. Конституцията урежда взаимоотношенията на племената в рамките на Лигата, тяхната равнопоставеност, общата им външна и вътрешна политика.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://tuscaroras.com/pages/history/iroquois_constitution_1.html | достъп_дата=2009-05-10 | заглавие=THE CONSTITUTION of the IROQUOIS NATIONS | издател=Cybercasting Services Division of the National Public Telecomputing Network (NPTN) | автор=Gerald Murphy | език=en}}</ref> Включват се и някои практики от ирокезкото [[обичайно право]].
Съветът на Лигата се състоял от 50 „хояне“, избирани от петте народа. Всяко племе има определен брой представители: Онондага 14, Каюга 10, Онейда 9, Мохок 9 и Сенека 8. Те били номинирани от майките на клановете. Техният пост бил до живот, но можело да бъдат отстранени по всяко време заради грешки или некомпетентност. Съветът на Лигата управлявал по време на мир. Военните вождове били избирани заради опита и способностите им, но те управлявали само по време на война. Правомощията на Съвета на Лигата били ограничени, оставяйки всяко племе да преследва собствените си цели. Към 1660 г. ирокезите са били принудени да противопоставят единен фронт на европейците и свободата на племената била ограничена до известна степен като на практика мохоките и онейда формирали една фракция, а сенеките и каюга друга. Главният Тадодахо и 14-те вожда от онондага били пазителите на огъня на съвета и играели компромисна роля между двете фракции. Тази роля била от основно и решаващо значение, тъй като всеки важен въпрос се решавал чрез гласуване и се изисквало единодушие – едно от слабостите на Лигата. Всеки от петте народа имал право на вето в Съвета. Имало и друга особеност, мохоките, онондага и сенека били наричани големи братя или чичовци и се ползвали със старшинство в Съвета. Онейда и каюга, и по-късно [[тускарора]] били наричани по-малки братя или племенници. Съветът създал и ефективен закон – [[конституция]], която е записана на 114 [[вампум]]а. Тази конституция по-късно оказва влияние върху създаването на Американската конституция.
Достъп в Лигата имали всички племена, които желаели това. През 1722 г. от това се възползва племето тускарора. Племената непринадлежащи на Лигата и плащали данък. Някои се противопоставяли, но били смазвани от мощния съюз. Странното е, че ирокезите никога не са били многобройни (към 20 000 през 1600 г.), но успяват да покорят много по-многобройни и мощни врагове. Решаващо значение за това имали холандските огнестрелни оръжия, както и тяхното единство, чувство за цел и отличната политическа организация. Лигата наистина била забележително постижение, но имала и някои недостатъци. Основният от тях е нежеланието и неспособността на ирокезите да споделят политическата власт с присъединените покорени племена. Политическата власт била задържана от ирокезите до такава степен, че покорените племена били считани за втора ръка хора. Недоволството от това неравенство в крайна сметка води до отделянето на [[минго]] и [[канауага]]. Тъй като ирокезите се мислели за „Онгуи Хонуи – истински хора“, те никога не приели племената поставили се под техен контрол като равни. Подчинените племена нямали представител в Съвета на Лигата, но най-лошото било че ирокезите се държали надменно и арогантно с тях и поставяли собствените си интереси на първо място. Заради това Лигата до последно преследвала останките от победените врагове, тъй като се страхували, че и една малка част да останат свободни можело да предизвикат бунт сред присъединените и осиновени врагове. Това накрая довело до провала на Лигата. По време на [[Американска война за независимост|Американската революция]] племената се разединили и Великият закон на мира бил нарушен, когато през 1777 г. ирокезите застават един срещу друг в [[битка при Орискани|битката при Орискани]].<ref name="Sultzman"></ref>
Според мнозина историци, демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за [[феодализъм|феодалните]] европейски традиции) са вдъхновили [[Бенджамин Франклин]], [[Джеймс Мадисън]] и други при изготвянето на [[Американска конституция|Американската конституция]]. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема [[съвместна резолюция]], с която изрично признава влиянието на ирокезкия ''Велик закон на мира'' върху Американската конституция и [[Закон за правата (САЩ)|Закона за правата]] ({{lang-en|Bill of Rights}}).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.senate.gov/reference/resources/pdf/hconres331.pdf | достъп_дата=2009-05-10 | заглавие=H. Con. Res. 331, October 21, 1988 | издател=United States Senate | формат=PDF | език=en}}</ref>
| |||