Зайченцето бяло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 01 --> януари; козметични промени |
|||
Ред 4:
Според твърдението на Леда Милева, текстът е написан съвсем случайно и набързо. Един ден, докато е уредник на списанието „Първи стъпки“, се оказва, че остава половин празна страница, а списанието вече е подадено за печат. Песента е написана набързо, за да попълни тази празнота.<ref name="Wordpress">{{икона|bg}} [https://beastra.wordpress.com/tag/зайченцето-бяло/ Wordpress.com – Леда Милева се роди във вечността]</ref>
След войната Леда Милева е поканена в [[Радио София]], за да организира детско предаване. Тя започва да издирва и събира детски песни. Показва и няколко свои стихотворения на младия тогава композитор Петър Ступел, с идеята той да създаде музика по тях. Сред тях е и „Зайченцето бяло“. Петър Ступел написва музиката и разучава песента с групата „Детска песен“, която се състои от няколко деца и актриси от [[Младежкия театър]]. Изпълняват я със съпровод на [[пиано]] от самия Петър Ступел. Излъчена е в ефира на единствената детска програма на радиото. Тъй като по това време телевизията все още не е навлязла в България, предаванията за деца се излъчват по радиото три пъти дневно, а „Зайченцето бяло“ звучи по няколко пъти на ден. Хората бързо я научават и обикват и песничката остава в българската музикална култура като една от
== Текст ==
<div style="column-count: 3; -moz-column-count: 3; -webkit-column-count: 3; ">
Зайченцето бяло
цял ден си играло<br>▼
в малката горичка<br>▼
с една сърничка▼
Вече се стъмнило<br>▼
Слънцето се скрило<br>▼
Зайчето разбрало<br>▼
че е закъсняло▼
Хукнало да бяга<br>▼
както му приляга<br>▼
но в тъмнината<br>▼
сбъркало следата▼
Седнало да плаче<br>▼
малкото юначе<br>▼
на кого да каже<br>▼
път да му покаже▼
с лампичка в ръката<br>▼
малката светулка<br>▼
на щуреца булка<br>▼
Зайчето видяла<br>▼
пътя му огряла<br>▼
▲че е закъсняло.
▲сбъркало следата!
▲път да му покаже?
Спряла под елата
Отишло при Зайка,
милата си майка.
</div>
|