Зайченцето бяло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 01 --> януари; козметични промени
Ред 4:
Според твърдението на Леда Милева, текстът е написан съвсем случайно и набързо. Един ден, докато е уредник на списанието „Първи стъпки“, се оказва, че остава половин празна страница, а списанието вече е подадено за печат. Песента е написана набързо, за да попълни тази празнота.<ref name="Wordpress">{{икона|bg}} [https://beastra.wordpress.com/tag/зайченцето-бяло/ Wordpress.com – Леда Милева се роди във вечността]</ref>
 
След войната Леда Милева е поканена в [[Радио София]], за да организира детско предаване. Тя започва да издирва и събира детски песни. Показва и няколко свои стихотворения на младия тогава композитор Петър Ступел, с идеята той да създаде музика по тях. Сред тях е и „Зайченцето бяло“. Петър Ступел написва музиката и разучава песента с групата „Детска песен“, която се състои от няколко деца и актриси от [[Младежкия театър]]. Изпълняват я със съпровод на [[пиано]] от самия Петър Ступел. Излъчена е в ефира на единствената детска програма на радиото. Тъй като по това време телевизията все още не е навлязла в България, предаванията за деца се излъчват по радиото три пъти дневно, а „Зайченцето бяло“ звучи по няколко пъти на ден. Хората бързо я научават и обикват и песничката остава в българската музикална култура като една от детскитевечните детски песни с дълъг живот и изящна мелодичност.<ref name="Дума">{{икона|bg}} [http://duma.bg/node/88469 в. „Дума“/11 януари 2016/Кристиян Бояджиев: Изпитвам огромен респект към музиката и словото!]</ref>
 
== Текст ==
<div style="column-count: 3; -moz-column-count: 3; -webkit-column-count: 3; ">
Зайченцето бяло<br>
цял ден си играло<br>
в малката горичка<br>
с една сърничка
 
цял ден си играло<br>
Вече се стъмнило<br>
Слънцето се скрило<br>
Зайчето разбрало<br>
че е закъсняло
 
в малкатаблизката горичка<br>
Хукнало да бяга<br>
както му приляга<br>
но в тъмнината<br>
сбъркало следата
 
ссъс една сърничка.
Седнало да плаче<br>
малкото юначе<br>
на кого да каже<br>
път да му покаже
 
Вече се стъмнило<br>,
Ей в тъмнината<br>
с лампичка в ръката<br>
малката светулка<br>
на щуреца булка<br>
 
Слънцетослънцето се скрило<br>.
Зайчето видяла<br>
 
пътя му огряла<br>
Зайчето разбрало<br>,
отишло при зайка<br>
 
свойта мила майка.
че е закъсняло.
 
Хукнало да бяга<br>,
 
както му приляга<br>,
 
но ввъв тъмнината<br>
 
сбъркало следата!
 
Седнало да плаче<br>
 
малкото юначе<br>.
 
наНа кого да каже<br>
 
път да му покаже?
 
Спряла под елата
 
с лампичка в ръката<br>
 
малката светулка<br>Светулка,
 
на щуреца булка<br>.
 
Зайчето видяла<br>,
 
пътя му огряла<br>.
 
Отишло при Зайка,
 
милата си майка.
</div>