Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахнато лично мнение.
Боил (беседа | приноси)
м не са известни сведения византийски автори да са наричали мизите прабългари
Ред 10:
При завоюването на земите около долното течение на р. [[Дунав]] през I в. [[рим]]ляните наричат областта [[Мизия]]. Предполага се, че те са нарекли областта така заради архаичната слава на малоазийските мизи като отлични воини, известна още от [[Омир]].<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 85.</ref> С образуването на римска провинция [[Мизия]] наименованието мизи се разпростира върху нейните жители. [[Дион Касий]] пише:
{{цитат|...тези ..., които живеят отсам реката и до земите на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от живеещите наоколо <ref>Cassius Dio, Historia Romana, LI, 22, 7</ref>|}}
==Автори отъждествяващи мизите с българи==
 
[[Файл:Картограф Ортелий-1595г Балкани мизи даки трибали българи гети.jpg|мини|350px|Ренесансова карта от 1595 г. на [[Абрахам Ортелий]] показваща Балканите населени с мизи, даки, гети, българи, трибали и др. През Ренесанса забравените антични географски наименования започват да излизат от забрава, което създава причудливи карти.]]
През [[Средновековие]]то едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване на [[прабългари]]те, а впоследствие и на [[българи]]те, е „мизи“ - наред със „скити“, „мирмидонци“ и други.
* За пръв път това име се появява при [[Лъв Дякон]] през втората половина на [[10 век|Х век]]. В началото на [[11 век|XI век]] в „Похвално слово” на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар [[Самуил]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_4.htm Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност, София 1971, с. 340-341]</ref>
* В „Историята” на [[Михаил Аталиат]] се твърди, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название.<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm пак там, с. 373]</ref>
* Отделни византийски автори от ХІ - ХІІ век наричат мизи и [[власи]]те<ref>Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.</ref> или [[печенеги]]те.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Psell_M/frametext8.htm Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.]</ref>
* През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.<ref>Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.</ref>
* Охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] започва [[Краткото житие на Климент Охридски]] с думите: {{цитат|„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref>|}} Архиепископът твърди, че мизите са наричани и българи, а споменаването на израза "европейски мизи" е показател, че той ги отличава от малоазийските мизи. По нататък той възхвалява Методий (брата на Кирил) като го наричаназовава учител на мизийския народ: „Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяравяра“, което е едно отъждествяване на мизиския и българския народ.
== Източници ==
<references />