Мизи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
* Отделни византийски автори от ХІ - ХІІ век наричат мизи и [[власи]]те<ref>Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.</ref> или [[печенеги]]те.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Psell_M/frametext8.htm Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.]</ref>
* През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.<ref>Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.</ref>
* Охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] започва [[Краткото житие на Климент Охридски]] с думите: {{цитат|„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref>|}} Архиепископът твърди, че мизите са наричани и българи. По нататък той възхвалява Методий (брата на Кирил) като го назовава учител на мизийския народ: „Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра“, o което отъждествява древните
== Източници ==
<references />
| |||