Трансплантация: Разлика между версии

 

Идеята за имуносупресия идва с работата на [[Питър Медауар]] през 1940-1950-те. Първите имуносупресанти, [[кортизон]] и по-ефективният [[азатиоприн]] не са достатъчно мощни, за да подтиснат [[Отхвърляне на трансплантант|реакцията на отхвърляне]]. Едва откриването на [[циклоспорин]]а през 1970 г. отваря вратите за органовите трансплантации.

 

През 1963 г., на пациент с рак на белият дроб е присаден бял дроб от починал донор от [[Джеймс Харди]] в [[САЩ]]. Пациентът оцелява само 18 дни, след което почива от бъбречна недостатъчност. Същата година, [[Томас Старцъл]] опитва чернодробна трансплантация в [[Денвър]], но първият му успешен опит е едва през 1967 г. През 1964 г., отново [[Джеймс Харди|Харди]] прави неуспешни опити за сърдечна трансплантация. [[Южна Африка|Южноафриканецът]] [[Кристиян Барнард]] постига успех в това начинание през 1967 г. Реципиентът [[Луис Вашкански]] оцелява едва 18 дни, при висока публичност. Публичният интерес към сърдечната трансплантация я прави висок залог в годините на студената война, и в периода 1968 – 1969 г. са хвърлени значителни средства и усилия в тази област, при което почти всички пациенти почиват за по-малко от 60 дни. Вторият пациент на [[Кристиян Барнард|Барнард]], [[Филип Блайберг]], оцелява рекордните 19 месеца.