Богоя Юруков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Iyurukova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 22:
| повлиял =
}}
[[Файл:Проф. д-р Богоя Иванов Юруков.jpg|мини|Проф. д-р Богоя Иванов Юруков<br />]]
'''Проф. Богоя Юруков''' е [[българи|български]] [[учен]] – интернист и микробиолог, и [[университет]]ски преподавател. Един от създателите е на Медицинския университет в гр. Пловдив<ref>http://mu-plovdiv.bg/za-nas/zashto-mu-plovdiv/istoriya-misiya/chast-1-nachaloto/</ref>.
 
Проф. Богоя ЮруковРоден е роден през 1903 г. в град Панагюрище. Завършил е медицина в София през [[1926]] г. Докато е в [[София]] следва и [[политика|политически]] и [[икономика|стопански науки]] в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], (днес [[УНСС]]). Специализирал е в [[Хамбург]], [[Букурещ]], [[Балтимор]], [[Париж]], [[Франкфурт]]. Автор на над 220 научни публикации по вътрешна терапия, бактериология, инфекциозни, паразитни и тропически заболявания, епидемиология, хематология<ref>http://www.bglekar.com/bglbgl/?p=1355</ref>.
'''Богоя Юруков''' е [[българи|български]] [[учен]] – интернист и микробиолог, и [[университет]]ски преподавател. Един от създателите е на Медицинския университет в гр. Пловдив<ref>http://mu-plovdiv.bg/za-nas/zashto-mu-plovdiv/istoriya-misiya/chast-1-nachaloto/</ref>.
 
Умира през [[1976]] г.
 
== Биография ==
Богоя Юруков е роден на 18.01.1903 г. в гр. Панагюрище.
Проф. Богоя Юруков е роден през 1903 г. в град Панагюрище. Завършил е медицина в София през [[1926]] г. Докато е в [[София]] следва и [[политика|политически]] и [[икономика|стопански науки]] в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], (днес [[УНСС]]). Специализирал е в [[Хамбург]], [[Букурещ]], [[Балтимор]], [[Париж]], [[Франкфурт]]. Автор на над 220 научни публикации по вътрешна терапия, бактериология, инфекциозни, паразитни и тропически заболявания, епидемиология, хематология<ref>http://www.bglekar.com/bglbgl/?p=1355</ref>.
 
Произлиза от чиновническо семейство. Баща му, потомък на участник в Априлското въстание, е телеграфопощенски чиновник и в последствие началник на т.п. станция в Сливен и на пощенски клон в София, участник е в стачката на железничари и телеграфопощенци през 1919 г. От 1922 г. е касиер на Аптекарската кооперация, а  от 1944-1950 г.е касиер при Аптечно управление на МНЗСГ. Членува в БЗНС повече от 30 години. Почива 1952 г.
Умира през [[1976]] г.
 
Майка му произлиза от семейство на бежанци от Одрин.Тя е учителка в стопанско училище в.гр. Сливен и директор на стопанското училище в Нова Загора. След омъжването си остава домакиня с четири деца, от които едното умира още на 3 годишна възраст. Почива 1956 г.
 
Богоя Юруков завършва основно образование и прогимназия в Сливен. От 1914 г. е ученик в Сливенската мъжка гимназия. През 1918-1919 г. като стипендиант на Министерството на народното просвещение учи в Реформената гимназия в Нюрнберг, Германия. Поради смутните световни събития и промени завръщането му с още две българчета Димитър Божков и Аспарух Панов, бъдещи финансист и един от директорите на БНБ и лекар, е доста драматично, пеша или както се случи и в продължение на повече от шест месеца. Богоя Юруков завършва Сливенската гимназия като частен ученик. Взема две години за една, за да може и по-голямата му с  една година сестра да продължи образованието си в София. Завършва срeдното си образование с отличен успех през 1920 г.
 
От есента на 1920 г. брат и сестра постъпват студенти по медицина в Медицинския факултет на Софийския държавен университет и завършват успешно през 1926 г. Като студент Юруков е в кръжок по биология, ръководен от проф. Методи Попов. При завършването си представя разработена  теза за докторат на тема „ Случай от късен чернодробен сифилис „ в клиниката по вътрешни болести на проф. Васил Моллов. С двамата изтъкнати наши учени остава в близки творчески отношения до края на живота им. През 1927 г. д-р Богоя Юруков завършва и Свободния университет в София ( сега УНСС ) - дипломатически и консулски отдел. От 15.06.1926 г. постъпва доброволно на работа в катедрата по микробиология на Медицинския факултет - София при проф д–р Владимир Марков. Под негово ръководство работи върху холестерина и изолира първия серум при скарлатината, дифтерита, ''str.viridans''. ''str.faecalls'', работи и върху aдхезионния феномен на трипанозоми Е (съвместно с проф. Регенданс), реакцията на Rickenberg при трипанозомните инфекции, фокалните инфекции на устата и гърлото, постваксиналния енцефалит, кръвния желатин като хранителна среда, серологичната диагностика на сифилиса, ''tenia nana''.
 
Б. Юруков е член – основател и първи секретар на Българското бактериологично дружество и член на Международното микробиологично дружество в Париж.
 
От 01.1927-07.1931 г. е редовен асистент при катедрата по микробиология. 1931-1932 г. е лекар-бактериолог в Института за народно здраве, София. От 01.01.1933 г. е бактериолог в  Маларичния институт - Бургас, където сформира и завежда Окръжната, а след това и Областната хигиенна лаборатория. Тук диагностицира единствено наблюдавания досега автохонен случай на кожна лайшманиоза, потвърден лабораторно и от Института по тропически болести, Хамбург. От 25.10.1934 г.Б. Юруков е редовен асистент в катедрата по фармакология и терапевтика на Медицинския факултет - София, ръководена от проф. д-р. Владимир Алексиев. От 05.1940 – 04.1942 г. е началник на санитарното отделение при Столична община. От 15.04.1942 г. е главен асистент при катедрата по фармакология и терапевтика на Софийския държавен университет. През 1943 г. се хабилитира  (хонорован доцент) при същата катедра. От 09.1945 г. по покана преминава от Софийски университет в новосъздаващия се Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и е един от неговите  съзидатели. В Пловдив работи до 09.1953 г. като доцент, професор и ръководител на катедра. Напуска по собствено желание и остава на частна практика в София за около 4 години. Преизбран е отново за професор и ръководител на катедрата по вътрешни болести към ВМИ, Пловдив, където се и пенсионира през 1968 г. и остава като консултант
 
През учебната 1946-47 г. Богоя Юруков е декан на Медицинския факултет при Пловдивския университет. 1957-1962 г. той е зам. ректор по научната част на ВМИ, Пловдив. Член е на научния медицински съвет при МНЗСГ от учредяването му. 1958-1962 г. е член на Висшата атестационна комисия, член е на фармакологичния комитет при МНЗСГ и на редица научноизследователски институти към МНЗСГ. Взима активно участие в изграждането на ВМИ, Пловдив. От основаването му в продължение на 7 години освен завежданата от него катедра по вътрешни болести, временно ръководи и катедрите по фармакология, микробиология и паразитология, факултетска терапия, инфекциозни болести и епидемиология като поема и редовния курс лекции за тях.
 
<br />
 
=== Специализации ===
<br />
{| class="wikitable"
|1929 г.
|5 месеца във Втора вътрешна клиника, Хамбург – Eпендорф при проф. Шотмюлер и в Тропическия институт – Хамбург при проф. Райхенов един от изтъкнатите протозоолози тогава.
|-
|1930 г.
|2 месеца в Института по микробиология- Букурещ при известния проф. Кантакузин.
|-
|1931-1932г.
|[[Файл:Диплома на Джон Хопкинс университет .png|мини|Диплома на Джон Хопкинс университет]]14 месеца след конкурс е изпратен със стипендия от Рокфелеровата фондация в САЩ ( Джон Хопкинс университет - Балтимор ), Франция и Германия. Завършва курсове по микробиология,   народоздравна химия, епидемиология, санитарно инженерство, санитарна администрация, епидемиология, специалноздравна организация и законодателство, контрол на заразните болести,включително и международна профилактика.
|}
{| class="wikitable"
| colspan="4" |<br />[[Файл:Телеграма.png|мини|телеграма от Франклин Рузвелт]]При завръщането си в Европа на кораба получава телеграма с пожелания за успех от Франклин Рузвелт, вече президент на САЩ.
 
Като губернатор на щата Ню Йорк, Ф. Рузвелт често канел у дома си чуждестранни специалисти.
|-
| colspan="4" |В Париж, в Пастъоровия институт,  Юруков  работи при проф. Калмер и проф. Рамон,  а  във Франкфурт при проф. Колле.
|-
|1939 г.
| colspan="3" |5 месеца е  във Вътрешна клиника при болница Сент Георг, Хамбург.
|-
| colspan="2" |След 1944г.
| colspan="2" |посещава СССР и ГДР по линия на международни  културни  спогодби и симпозиуми.
<br />
|-
| colspan="4" |
=== Творчество и интереси ===
 
 
Б. Юруков владее няколко чужди езици- английски, немски, френски, руски, което улеснява контактите му с редица водещи медицински институции и възможността за публикации в международни научни списания.
|-
| colspan="4" |Има над 220 научни публикации, монографии, учебници и ръководства, изготвя много рецензии, пише множество научнопопулярни и публицистични статии. Интересите му са разностранни. Работи върху:
|-
| colspan="4" |
* диагностика на вътрешните и заразни болести
* бактериологическа и друга лабораторна техика
* паразитни и тропически болести
* болести на кръвта
* инфекциозни и заразни болести
* терапия
* хигиена и санитарен контрол
* исторически бележки за видни лекари
* история на медицината
* преводи
* обзори
|-
| colspan="3" |1937  г.- 1942 г.
|Основава и става главен редактор и издател на първото по рода си  у нас  научно списание „Български медицински преглед за заразни болести, микробиология  и паразитология“ , предшествало  списанията „ Епидемиология, паразитология  и инфекциозни  болести“ и   „Имунотерапия“.
|-
| colspan="4" |Проф. Богоя Юруков  е носител     на Kaвалерски кръст с корона на народния орден за граждански заслуги / 21.05.1939 /,Отличник на МНЗСГ, носител на ордените „Червено знаме на труда“  и „Kирил и Методи“, I степен, награден е с много почетни грамоти и др.
|-
| colspan="4" |Почива на 17.02.1976 г. в София
|}
 
== Вижте също ==
Line 35 ⟶ 108:
== Източници ==
<references />
 
 
 
{{СОРТКАТ:Юруков, Богоя}}