Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

'''Трапецовидните скално-издълбани ниши''' са едни от най-характерните за територията на [[България]] древни вторични скални издълбавания, разпространени най-вече в централната част на [[Източните Родопи]], включваща водосбора на река [[Арда]] по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на изсеченитенякои изсечени в скалите паметници, които сасе приемат от някои археолози основнитекато погребални съоръжения на тракийските племена през ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши винагив повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите с височина до 180 mcm и дълбочина 20-40 – 50 смсm, регистрирани са в групи от 3 – -4 до 100към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализирала близонад 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата [[Ангел войвода (село)|Ангел войвода]], [[Равен]], [[Женда]], [[Ардино]], [[Дъждовница]], [[Ефрем]], [[Широко поле]], и [[Долно Черковище]].

Според проф. [[Валерия Фол]] възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори физически слабомалко вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.<ref>Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000</ref>

Проф. Фол изказва мнението, че отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано когато слънцето огрявало нишата.

Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна [[Европа]] и [[Фригия]] не като изолирани примери на една обща класификационна схема – ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите, изпълнявани на светилищата.

Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф. дин [[Ана Радунчева]] от [[НАИМ]] при [[БАН]] и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши,. споредСпоред тях цивилизация на [[Неолит]]а е оставила своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато. Според ученитетях, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.) ^[15]. Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на [[Енеолит]]а – през тази епоха жилищата и храмовете са били трапецовидни.<ref>[http://novinar.bg/news/shifarat-na-drevnite-rudari_MjUyODszMzg=.html в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008]</ref>

Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. ИвановаПредполага предполагасе, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.

По време на археологическите експедиции „Заселване на Източните Родопи през ранните праисторически епохи. Палеолит. Скални структури (неолит, енеолит)“ между 2003 и 2005 г. с научен ръководител [[Стефанка Иванова]] и консултанти проф. [[Ана Радунчева]] и инж. Мария Златкова са правени опити с участието на алпинисти, които се спускали от върха на скали с издълбани по тях трапецовидни ниши. Така е установено, че човек може да стигне до нивото на нишите и да увисне пред тях, но заради обратния наклон на скалата или заради навеса, повърхността на скалата не витаги може да бъде стигната, защото по хоризонтала разстоянието е 3 до 4 m. Иванова счита, че е малко вероятно нишите да са издълбавани посредством изработването на дървено скеле, при положение, че в района на Източните Родопи никога не е имало високи дървета. Според нея, дори да бъде издигнато скеле, то би било укрепено трудно, поради стръмният терен около повечето скални масиви с издълбани ниши.

Проф. Валерия Фол допуска, че при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Фол предлага и хипотезата, че в деня на своята инициация (т.е. в т.н. обред на прехода от един статус в друг) младежът трябва да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша.

Проф. [[Ана Радунчева]], (БАН), не подкрепя хипотезата за поставянето в скалните ниши на глинени урни с праха на починали [[траки]]. Според нея, ако това предположение е вярно, то фрагменти от тракийска керамика с праха на кремирани покойници би трябвало да се откриват под самите скали с ниши. Засега керамичните фрагменти, които са намирани на такива места се датират към втората половина на Каменно-медната епоха. Нещо повече, именно под скалните ниши до с. [[Чомаково]] ([[Област Кърджали]]) е открит под на постройка от същата епоха. На територията на Родопите траките са практикували погребения, извършвани чрез трупоизгаряне и полагане на урните в земята в могилни или плоски гробове – т.е. няма логично обяснение на виждането за поставяне на погребалните урни в скалните ниши при това най-често на почти напълно недостъпни места.<ref>Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.</ref>

Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма – трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния [[Неолит]] тя се използва при планииграфскатапланиграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях. Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с. Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според днеянея е фактът, че двата най-големи басейни – тези в светилищата [[Перперек]] и до махала Аджилуолук на с.[[Татул]] са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството – своеобразна врата между световете.<ref>А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162 – 167</ref><ref>А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1 – 2. 59 – 80.</ref><ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78 – 112.</ref>

Проф.[[Васил Марков (историк)|Васил Марков]] ([[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград]]) разглежда трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня – майка (символизирана от пчелата) – познат още от неолитното светилище при [[Чаталхьоюк]] от [[Анатолия]], древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна [[Тракия]]. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от с. [[Припечене]], ([[Община Петрич]]), където се говори за [[Крали Марко]], който отглеждал пчели на на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.[[Струма]] край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим за никого, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна – медът и знае, че ще излезе отново „ако се обърне свето“. Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на р.Струма (древният [[Стримон]]), която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е „играе ролята“ на антагониста-[[змей]]. В своите научни изследвания върху „Змеят"Змеят в древноезическите свети места“, проф. Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста [[божество]], който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.<ref>Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., „Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi“ Том II, ИУ Тбилиси, 1984</ref><ref>Марков В.,"Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура"; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 9789546804938</ref>

Според минералога и геолога проф. дгн [[Руслан И. Костов]] (Минно-геоложки университет „[[Свети Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]“), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно [[долмен]]и), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и [[генезис]] скали – в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи [[Интрузивни скали|интрузивни]] или [[метаморфни скали]] ([[гранит]]и, [[гнайс]]и; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).<ref>Костов, Руслан И., „ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ: АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ (БИБЛИОГРАФИЯ)“, ИК „Св. Иван Рилски“, София 2008</ref> Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не [[геоморфология]]та, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови („стандартна“ ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в [[Унгария]]. Следователно- следователно, скалният феномен с конкретната форма –на трапецовидни ниши, освен от Източните Родопи, е регистриран и в [[Унгария]].