Сакалиби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
един източник
м Василий I Македонец
Ред 1:
'''Сакалиба'''<ref>[http://gumilevica.kulichki.net/ARGS/args205.htm Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989]</ref> ({{lang-ar|صقالبة}}) е общо наименование на народите в [[Източна Европа]] - [[славяни]]<ref>Шахматов A.A. Древнейшие судьбы русского племени. Пг., 1919. С. 34- 37; Третьяков П.Н. Восточнославянские племена. М., 1953. С. 252.</ref>, [[тюркски народи|тюрки]]<ref>Zeki Valldi Togan A. lbn Fadlan'n Reisebericht//Abhandlugen fur die Kunde des Morgenlandes. Bd XXIV. Leipzig. 1939. S. 365-369.</ref> или [[угри]] - използвано в средновековната [[ислям]]ска литература. [[Ал Куфи]] включва в това понятие всички "неверници от Източна Европа". [[Ал Хорезми]] през 836-847 г. записва: "Германия, това е страната на сакалибите". [[Масуди]] през X век причислява към сакалибите "[[немци|намчин]]" и "[[унгарци|турок]]". В частност този термин се използва за [[роб]]и или наемници, залавяни или набирани в Източна Европа, като в крайна сметка някои достигат до високи постове в държавите от мюсюлманското [[Средиземноморие]]. Основен предмет на износа на [[Хазари]]я през VIII-IX вв. са именно теакива роби. Като ловци на роби се проявават [[маджари]]те, а умели работърговци и посредници са главно [[евреи]]-[[радханити]] от [[Иран]] и [[Византия]].
 
В историческите извори на арабските му съвременници [[Василий I Македонец]] е наричан ''Басил ас-[[сакалиби|саклаби]]''.<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 9549942031</ref>
 
== Източници ==