Фрида Кало: Разлика между версии

След смъртта на майка си (бабата на Фрида) Вилхелм Кало пристига във [[Веракрус]], [[Мексико]] и сменя името си на Гийермо Кало. През 1893 г. се жени за Мария Карденя, а през 1898 г. за майката на Фрида – Матилде Калдерон.

 

По-късно Кало описва атмосферата от детството си като „често много, много тъжна“<ref>* {{cite book|last1=Ankori|first1=Gannit|title=Imaging Her Selves: Frida Kahlo's Poetics of Identity and Fragmentation|year=2002|publisher=[[Greenwood Press]]|isbn=0-313-31565-5|location=|pages=|ref=harv}}</ref>. Двамата родители често са болни и бракът им е лишен от любов. Отношенията на Матилде с дъщерите ѝ са изключително напрегнати. Кало описва майка си като „любезна, активна и интелигентна“, но и като „пресметлива, жестока и фанатично религиозна“. Освен това фотографията на Гийермо страда от революцията, сваленото правителство и продължителната гражданска война, всичко това ограничава броя на частните клиенти. [[Мексиканска революция|Мексиканската революция]] от 1910 година започва, когато Фрида е на 3 години, но тя си спомня изстрелите и как майка ѝ бърза да прибере нея и сестрите ѝ вътре в къщата. След прекаран [[полиомиелит]] на 6-годишна възраст, десният ѝ крак остава деформиран – по-къс и по-слаб.<ref>{{cite book|last=Andrea|first=Kettenmann|title=Frida Kahlo: Pain and Passion|publisher=Benedikt Taschen Verlag GmbH|year=1993|location=Köln|page=3|isbn=3822896365}}</ref> Момичето носи няколко чифта дълги чорапи на този крак, за да изглежда нормален, а също така традиционните дълги мексикански рокли или панталони. Заболяването я принуждава да бъде изолирана от връстниците си в продължение на месеци, а тя е обект и на подигравки. Докато опитът от болестта я кара да се затвори в себе си, той я прави в същото време любимка на баща ѝ поради споделения опит да живее с увреждане. Поради полиомиелита, Фрида започва училище по-късно от връстниците си. Заедно с по-малката си сестра Кристина, тя посещава местната детска градина и началното училище в Койоакан.

 

През 1922 година постъпва в Националното подготвително училище (''Preparatoria''), едно от елитните училища в Мексико, където се занимава с природни науки с цел да стане [[лекар]]. По това време става свидетел и на въоръжени сблъсъци по улиците, тъй като революцията все още продължава. Институцията едва наскоро е започнала да приема жени и само 35 са момичета от 2000 ученици. Тя е сериозно ангажирана с мексиканската култура, политическия активизъм и проблемите на [[социална справедливост|социалната справедливост]]. Училището насърчава индигинизма, едно ново усещане за мексиканска идентичност, което се гордее с коренното наследство на страната и се стреми да се отърве от колониалния начин на мислене на [[Европа]] като превъзхождаща [[Мексико]]. Особено влиятелна се оказва група от девет от нейните съученици, с когото сформира неофициално наречена група Качучас – много от тях ще се превърнат във водещите фигури на мексиканския интелектуален елит. Те се бунтуват срещу всичко консервативно и правят шеги, пиеси и дискутират философии и руски класици. За да прикрие факта, че тя е по-възрастна и за да се обяви за „Дъщеря на революцията“, тя започва да казва, че е родена на 7 юли 1910 г., годината на Мексиканската революция.

 

=== Катастрофата ===

На [[17 септември]] [[1925]] г., едва на 18 години, попада в тежка [[катастрофа]], когато [[автобус]]ът с който пътува се сблъсква с [[трамвай]]. По това време тя се връща у дома след училище заедно с приятеля си Алехандро Гомес Ариас. Вследствие на сблъсъка раздробява бедренната си кост, поврежда [[гръбнак]]а си на три места, счупва две [[ребро|ребра]], [[ключица]], тазобедрените си кости и десния крак на единадесет места. Изкълчва десния си крак и лявото рамо. Нараняванията са почти смъртоносни. Метално парче от рампа поврежда [[влагалище]]то ѝ и тя по-късно коментира, че това е „най-жестокият начин по който се губи девствеността“. Прекарва един месец в [[болница]]та и два месеца в къщи. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.<ref>[http://www.rte.ie/radio1/thehistoryshow/ The History Show] on RTE Radio 1, Sunday 17 April 2011 </ref> Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, трябва да носи [[корсет]], а към края на живота си, през 1952 година, загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след [[гангрена]].

 

Започва да рисува именно докато е неподвижна, в месеците след катастрофата.<ref>{{cite book | last = Cruz | first = Barbara | title = Frida Kahlo: Portrait of a Mexican Painter | publisher = Enslow | year= 1996 | location = Berkeley Heights | page = 9 | isbn = 0-89490-765-4}}</ref> През септември 1926 г. рисува първия си [[автопортрет]] с маслени бои, който посвещава на Алехандро Гомес Ариас. През 1927 г. картините стават по-сложни. Същата година Кало рисува портрета на Мигел Н. Лира, масло върху платно, в който влага много повече символизъм. Само една година по-късно рисува портрета на сестра си Кристина с много чисти линии и много меки тонове.