Протестантство в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
м История |
||
Ред 3:
'''[[Протестантство]]то в [[България]]''' се появява в началото на [[ХІХ век]].
== История ==
Протестантската дейност по българските земи е вследствие от голямото мисионерско движение в Америка и Англия от XIX в. Малко след края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] (1815 г.) английски и по-късно американски мисионери се отправят към Османската империя. Те пътуват из Южните Балкани и установяват, че тук живее български народ, който е с традиционно православно вероизповедание. Първите подробни доклади за българите дава между 1822 и 1832 г. [[Бенджамин Баркър]], агент на лондонското Британско библейско дружество. Впоследствие той ще се застъпи за превод на Светото Писание на български език.
Представители на протестантските библейски дружества пътуват като разпространители на християнска литература през българските градове и села и скоро започват да докладват за продажби на българския Нов Завет в голям размер. [[Илайъс Ригс]] е първият протестантски мисионер, който научава български език и дори съставя българска граматика (1844 г.). Около 15 години по-късно е създадена и специална мисия за работа с българите. От 1852 г. насетне с темата се занимава и Мисионерското дружество на Методистката епископална църква. Докладите за тъй успешните продажби на Новия Завет карат двете мисии, конгрегатската и методистката, да обмислят все повече създаването на мисионерски станции в Българските земи. След [[Кримската война]] (1856 г.) всички условия за започването на тази дейност са налице. На [[22 октомври]] [[1860]] американски мисионери откриват в [[Пловдив]] мъжко училище.
От този период е известно и името на първия български протестант, [[Гаврил Илиев]] (1820-1909 г.). Още през 40-те години на XIX в. той редовно чете публично Новия Завет. През 1852 г. е даден на съд като „протестант“ и с такова обвинение вероятно даже е задържан за известно време. По-късно пътува като библейски книжар на Британското и чуждестранно библейско дружество и накрая става първият назначен български проповедник в [[Свищов]] през 1865 г. През 1850 г. в Османската империя протестантите официално са признати като „[[протестантски миллет]]“.
Голям успех на протестантската дейност в този период е списанието „[[Зорница (списание)]]“. Създадено е през 1864 г. от методисткия мисионер д-р [[Албърт Лонг]] и издавано под негова редакция в Цариград до 1872 г., то е първото българско духовно списание. От началото на 1876 г. то започва да излиза всяка седмица като вестник и между 1885 и 1890 г. е дори най-тиражният и най-широко разпространен български седмичник. В усилията си да просветят библейски българите и да ги просветят по отношение на реформаторското учение (или учението на Реформацията) мисионерите успешно използват различни средства, сред които и създаването на мрежа от светски мъжки и девически училища.
== Деноминации ==
В протестантската литература съществуват съвсем ясни разграничителни белези за да се определи дали дадена група е протестантска или е култова (в България по-скоро е наложен терминът "сектантска", който най-често се използва твърде неясно). Също за хора с консервативни протестантски възгледи се използва алтернативен термин – евангелисти или евангелски вярващи, с което се подчертава стриктното придържане на такива групи към историко-граматическото тълкувание на Библията и богословието от времето на Реформацията. В България някои от така наречените (често обидно) "евангелистки" или консервативни протестантски църкви са:
| |||