Франсис Скот Фицджералд: Разлика между версии

Фицджералд е роден в [[Сейнт Пол]], [[Минесота]], а произходът му е смесен южняшко-[[ирландци|ирландски]]. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ – The Star Spangled Banner („[[Знаме, обсипано със звезди]]“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява в Сейнт Пол през [[1918]] г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът ''„Загадката на ипотеката на Реймънд“'' ([[1909]]). През [[1913]] г. Фицджералд постъпва в [[Принстънски университет|Принстънския университет]], където става запален футболист. През 1917 г. е изключен поради отсъствия и влиза в [[Армия на САЩ|армията на САЩ]]. Неговите преживявания по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] са съвсем мирни, в сравнение с тези на [[Ърнест Хемингуей]] – той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за [[Франция]]. По това време ''„Романтичният еготист“'' – роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през [[1921]] – Франсес. ''„Красиви и прокълнати“'' (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през [[1924]] Фицджералд заминава да живее в [[Европа]]. Там се свързва с автори като [[Гертруд Стайн]] и [[Ърнест Хемингуей]]. През [[1925]] г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, ''„[[Великият Гетсби]]“'', който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През [[1926]] ''„Великият Гетсби“'' е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на ''„Великия Гетсби“'' е направена същата година.

Към [[алкохолизъм|алкохолизма]] на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през [[1930-те]]. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд ''„[[Нежна е нощта]]“'' ([[1934]]), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се заселва в [[Холивуд]], където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, ''„Трима другари“'' ([[1938]]), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на [[Ерих Мария Ремарк]]. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише ''„това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“''.