Чешко движение срещу чужденците, главно немци, е подтикнато от религиозното движение на [[Ян Хус]], предшественик на [[Мартин Лутер]], който в крайна сметка е изгорен на клада. Неговите последователи продължават конфликта, превърнал се впоследствие в [[Хуситски войни]].
През [[1618]] борбата за бохемския трон се превръща в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], опустошила чешките земи и довела до изгонването на [[протестанти|протестантското]] благородничество. Под обновената конституция от [[1627]] чешкият е обявен за официален език на кралството, макар че немският, чиято роля се увеличила, и [[латински език|латинският]], се ползвали от аристократите.
При [[Хабсбурги]]те автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на [[18 век]], борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция.
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Бохемия стававлиза частв отсъстава на новосъздадената [[Чехословакия]],. а предиПреди [[Втора световна война|Втората световна война]] граничнитесеверните гранични райони на Бохемия, населени от немско регионално мнозинство, са анексирани от [[Германия]] – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под немскагерманска окупация.
След разпадането на Чехословакия Бохемияот ставаначалото част отна [[Чехия1993]] отг. началотоБохемия наостава в [[1993Чешка социалистическа република|Чешката социалистическа република]], гпреименувана на [[Чешка република]].
