История на астрономията: Разлика между версии

[[Астрономия]]та като наука за движението и свойствата на [[Небесно тяло|небесните тела]] е една от най-древните [[естествени науки]]. В ранните етапи от развитието си е била едно цяло с [[астрология]]та, но в епохата на [[Ренесанс]]а в Европа 2-тедвете окончателно се разделят. Други теории, изследващи астрономическите обекти ([[астрофизика]], [[космология]] и др.), също по-рано са се разглеждали като част от астрономията, но от края на 20XX век те вече са самостоятелни науки.

}}</ref>. Това ги навежда на мисълта, че небесните движения вероятно са свързани и с други земни явления – влияят на земната история или предсказват събития – раждането на [[цар]]е, [[война]], глад, [[епидемия|епидемии]] и др. Доверието към фантазиите на [[астрология|астролозите]] съдействувасъдейства значително за развитието на научната астрономия, тъй като владетелите имали нужда от тези „предсказания“. По тази причина древните астрономи отделят особено внимание на по-редки и непериодични явления като [[Затъмнение|затъмнения]], появяване на [[комета]], падане на [[метеорит]]и и др.

През 2-ро хилядолетие пр.н.е. шумерите имат [[лунен календар]]<ref name="astrolab.ru_history_glin_table_p1" />, усъвършенствуванусъвършенстван през 1-во хилядолетие пр.н.е. Годината е съставена от 12 [[месец]]а – шест по 29 дни и шест по 30 дни, всичко 354 дни<ref name="astrolab.ru_history_glin_table_p2" />. Отначало за съгласуване със [[тропическа година|слънчевата година]] (чиято продължителност те определили на 365 дни и ¼) добавяли 13-ти месец, но след това престанали.<ref name="astrolab.ru_history_glin_table_p2" />

Всяка година [[Нил]] излизал от бреговете си и носел плодородни наноси. Разливите му са в началото на лятото и в същото време изгрява и най-ярката звезда [[Сириус]], наричана от египтяните „Сотис“. Затова в Египет възниква т.нар. [[Египетски календар|„сотически“ календар]], в който година започва, когато Сириус се появявал на хоризонта в мига на изгрева. Една сотическа година е периодът между два изгрева на Сириус, т.е. съвпада с точния [[орбитален период]] от 365¼ дни ¼, а гражданската година се състояла от 12 месеца по 30 дни плюс пет допълнителни дни, общо 365 дни<ref name="astrolab.ru_history_old_civ_p1" />. Месецът отначало се делял на три декади, но по-късно под влиянието на Вавилон се появява седемдневната седмица. Денонощието се дели на на 24 часа, които отначало били неравни (отделно часове за светлите и тъмните периоди), но в края на [[6 пр.н.е.|6 век пр.н.е.]] придобиват съвременен вид. В Египет, за разлика от Вавилон, се използва десетичната [[бройна система]], но в денонощието, освен 10 светли часа, имало още по час за преход, затова стават 12 часа; същото важи и за нощните часове<ref name="astrolab.ru_history_old_civ_p2" />.

}}</ref>. Приблизително по същото време китайците определят продължителността на годината (365,25 дни)<ref name="astrogalaxy.ru_dr_vostok" />. Съответно разделят небосвода на 365,25 градуса° или на 28 [[съзвездие|съзвездия]] (според движението на Луната)<ref name="astrogalaxy.ru_dr_vostok" />.

}}</ref>. Но китайскитеКитайските астролози са регистрирали прилежно всички необичайни събития на небето още много по-рано (затъмнения, [[Комета|комети]] – „звезди-метли“, [[метеорит]]ни дъждове, нови звезди). Първият запис за слънчево затъмнение е от 1328 г. пр.н.е.<ref name="asha-piter.ru_drevn_kit">

}}</ref>. Най-ранното съобщение за [[Халеева комета|Халеевата комета]] се датира към 240 г. пр.н.е. Възможно е, наблюдаваната през 466 г. пр.н.е. комета също да е Халеевата. Започвайки от 87 г. пр.н.е.<ref name="Kronk"/> са отбелязани всички следващи появленияпоявявания. През 301 г. за първи път са забелязани петната по Слънцето<ref name="1astrolog.ru_kit" />;по-късно те са отбелязвани нееднократно.

В Китай постоянно се провеждали календарни реформи. Годините се обединяват в [[Китайски календар]] (60-годишен цикъл): всяка година се посвещава на едно от 12-те животни на Зодиака и на една от 5 стихии: вода, огън, метал, дърво, земя<ref name="lah.ru_drevn_kalend" />. На всяка стихия съответствувасъответства една планета; съществува и шеста стихия – първична „ци“ (етер). По-късно ''ци'' се разделя на няколко вида: ''ин-ци'' и ''ян-ци'', и други съгласно учението на [[Лао Дзъ]] ([[6 век пр.н.е.]])<ref name="lah.ru_drevn_kalend" />.

}}</ref>.Най-ранните сведения за знанията на индийците за природните науки са от периода на [[Индска цивилизация|Индската цивилизация]], датираща от [[30 век пр.н.е.|3-то хилядолетие пр.н.е.]]<ref name="naturalhistory.narod.ru_india" /> През [[Ведическа цивилизация|ведическата епоха]] индийците считат, че Вселената е разделена на три различни части: небе, небесен свод и Земя, за което свидетелствувасвидетелства ведическата литература. Индийските учени, за разлика от вавилонските и древнокитайските, практически не се интересували от изучаване на звездите и не са съставяли звездни каталози.<ref name="naturalhistory.narod.ru_india" />

който или в близост до който са разположени всички значими обекти. Положенията на ''Майю'' в периодите, когато поради въртенето на Земята оста на Млечния Пътпът се отклонява максимално от линията север – юг, отбелязват границите, разделящи света на четири секто­ра<ref name="hroniki pery">Педро де Сьеса де Леон. Хроника Перу. Часть Вторая: Владычество Инков. Глава XXVI</ref>. На Земята под горе-долу същия ъгъл се пресичат двете централни улици на селището и напоителните канали <ref name="mesoamerica.narod.ru">[https://archive.is/20120710003502/mesoamerica.narod.ru/Nonmeso/incber4.html Ю. Е. Березкин. Инки. Исторический опыт империи. Глава 4.]</ref>.

Цивилизацията на [[маи]]те (II—X век) придава голямо значение на астрономическите знания, за което свидетелствуватсвидетелстват многбройните археологически разкопки на градовете на тази цивилизация<ref name="fund-intent.ru_may9">

Системата на Хипарх е завършена от великия александрийски астроном, математик, оптик и географ [[Клавдий Птолемей]]. Той значително усъвършенствуваусъвършенства сферичната тригонометрия и съставя таблица на синусите (през 0,5°). Но главното му съчинение е – „Мегале синтаксис“ (Велико построение); арабите превръщат това название в „Ал Маджисти“, оттук и по-късното „Алмагест“, съдържащо фундаментално изложение на [[геоцентрична система|геоцентричната система]]. Макар и принципиално грешна, тя позволява с достатъчна за времето си точност да се изчисляват положенията на планетите на небето и удовлетворява практическите нужди в течение на много векове.

[[Файл:Constellation Gemeaux - al-Sufi.jpg|мини|ляво|200px|[[Близнаци (съзвездие)|Съзвездие Близнаци]]: илюстрация от труда на багдадския астроном Абд АлАр-рахманРахман ас-Суфи (10 век).]]

През [[1471]] г. [[Йохан Региомонтан]] основава една от първите астрономически [[обсерватория|обсерватории]] в Европа, а 3 г. по-късно издава известните си „Ефемериди“ – таблица за координатите на звездите, положението на планетите и затъмненията за всеки ден от [[1475]] до [[1506]] г. Това са първите астрономически таблици, отпечатани с изобретения от [[Йоханес Гутенберг]] метод за [[печат]]. Те са използвани от [[ВашкоВашку да Гама]], [[Христофор Колумб]] и други мореплаватели при техните пътешествия.