Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[Файл:Angel voivoda haskovo (4).jpg|мини|185п|дясно|Ниши от скалните масиви при култовият комплекс над село Ангел войвода (Област Хасково)]]
'''Трапецовидните скално-издълбани ниши''' са едни от най-характерните за територията на [[България]] древни скални издълбавания, разпространени най-вече в централната част на [[Източните Родопи]], включваща водосбора на река [[Арда]] по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на някои изсечени в скалите паметници, които се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена през ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите с височина до 80 cm и дълбочина 20
== Предназначение ==
Ред 39:
== Геология и геоморфология ==
Според минералога и геолога проф. дгн [[Руслан И. Костов]] (Минно-геоложки университет „[[Свети Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]“), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно [[долмен]]и), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и [[генезис]] скали – в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи [[Интрузивни скали|интрузивни]] или [[метаморфни скали]] ([[гранит]]и, [[гнайс]]и; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).<ref>Костов, Руслан И., „ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ: АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ (БИБЛИОГРАФИЯ)“, ИК „Св. Иван Рилски“, София 2008</ref> Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не [[геоморфология]]та, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови („стандартна“ ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в [[Унгария]]
В частност трапецовидните ниши от Източните Родопи са издълбани и оформени главно и предимно във вулкански (собствено-вулкански и вулканокластични скали – туфи) скали. Отбелязани са и в някои от зеолититовите скали в региона, а като изключение трябва да се разглеждат в единични случаи на разпространение във варовици или друг тип скали. По геоложката карта на България тези вулкански скали са представени главно от риолитови до андезитови разновидности с олигоценска възраст.<ref>Костов, Р.И. „Загадката на кварца“, ИК Летера-Прима, София, 1998 г. стр.74 – 94;148 – 151</ref><ref>Alexiev, B., E.Djurova, Nehrizov, G., Milakovska-Vergilova, Z., Vladimirov, V.,"Zeolithic rocks from the North East Rhodopes – natural building and archirectural material. – Ann.Univ.Sofia, Fac.Geol.Geogr.,92,1, Geologie,167 – 175, Sofia, 2000</ref>
{{commonscat|Thracian rock niches}}▼
== Източници ==
▲{{commonscat|Thracian rock niches}}
{{reflist}}
* Nekhrizov, G. 2015. Dolmens and rock-cut monuments. – In: ''A Companion to Ancient Thrace (Eds. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger).'' John Wiley & Sons, 126 – 143.
* Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: ''Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи''. С., Нов български университет, 206 – 217.
* Andonov, K., M. Blagoev, R. I. Kostov. 2016. Laser 3D scanning of rock-cut niches at the Shan Kaya site in the Eastern Rhodopes with notes on their morphology. – Megalithic Monuments and Cult Practices. Proceedings of the Second International Symposium, Blagoevgrad, 12 – 15 October 2016, Neofit Rilski University Press, Blagoevgrad, 364 – 368.
* Иванова, С. 2016. ''Скални мистерии. Проучвания в Източнита Родопи''. С., Борина, 143 с.
{{Мегалити в България}} [[Категория:Мегалити в България]]
| |||