Никола Маринов (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Източници: {{commonscat|Nikola Marinov}} |
|||
Ред 34:
Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в [[Торино]], където негови преподаватели са професорите [[Андреа Таверние]] и [[Джакомо Гросо]]. През 1903 година завършва специалност [[живопис]] със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.
След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към [[Министерство на народното просвещение]]. През 1921 година става професор в [[Национална художествена академия|Художествената академия]], където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: [[Илия Бешков]], [[Александър Жендов]], [[Ненко Балкански]], [[Илия Петров]], [[Александър Стаменов]], [[Иван Ненов]], [[Василка Генадиева]] и други. В периода 1935 – 1937
Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е [[акварел]]ът. Рисува [[портрет]]и, много голяма част от които – на жени, [[пейзажна живопис|пейзаж]]и и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество [[стенопис]]и в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и [[Храм-паметник Свети Александър Невски|храм-
Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия|Софийската градска художествена галерия]], градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. [[Художествена галерия „Никола Маринов“|Галерията в Търговище]] носи името на Никола Маринов.
== Творчество ==
| |||