Лазар Томов: Разлика между версии

На 23 май 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|навлизането на българските войски във Вардарска Македония]] Томов се завръща в [[Скопие]], където носи знамето на дружеството [[Вардарски юнак]], което е опазил след неговото закриване през 1918 година<ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21</ref>. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва: {{Цитат|Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7</ref>}}

 

 

Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.</ref><ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27.</ref>