Викторианска епоха: Разлика между версии

[[Файл:Queen Victoria 1887.jpg|300px|мини|Кралица Виктория, на името на която е наречена епохата]]

Това е дълъг период на просперитет за британския народ. Приходите от [[Колония|колониите]] на [[Британската империя]], заедно с индустриалните подобрения вследствие на [[Индустриалната революция]], позволяват на образованата [[средна класа]] да се развие.

Населението почти се удвоява от 16,8 милиона през 1851 до 30,5 милиона през 1901 г.. Ирландското население намалява рязко от 8,2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време, близо 15 милиона [[емигранти]] напускат Обединеното кралство и се заселват предимно в [[САЩ]], [[Канада]] и [[Австралия]].

Доскоро царуването на Виктория беше най-дългото в британската история. През 2017 година кралица [[Елизабет II]] подобри рекорда за най-дълго управлявал монарх.

В средата на [[19 век]] е проведено [[Великото изложение|Голямото изложение]] (1851 г.), първият световен панаир, на който са показани най-големите открития на века. В центъра му се намирала [[Кристална палата|Кристалната палата]], огромна постройка от стъкло и желязо – първата подобна сграда. Тя е представяна като прототип на съвременната архитектура. Появата на [[фотография]]та, която също е представена на Голямото изложение, води до значителни промени във викторианското изкуство, а кралица Виктория става първият британски монарх, който е фотографиран.

Населението става все по-грамотно и образовано, за което способстват развитието на комуникациите и възникването на национален [[печат]]. Налице е огромно увеличение на печатните издания, което съответствува на нарасналата роля на имперската столица [[Лондон]]. Печатът играе централна роля, като диктува и разпространява новините и тенденциите в обществото. Развитието му се дължи на премахването на някои данъци – налозите за реклами – (1853 г.), вестникарският гербов налог – (1855 г.) и данъците върху [[хартия]]та – (1861 г). Това създава условия печатът да поевтинее. Въвеждат се и технически нововъведения като нови [[печатна преса|печатарски преси]], захранвани с непрекъснати рула хартия. Първата парна печатна преса е използвана от вестник „[[Таймс]]“ през 1814 г., а през 60-те години на 19 век в Англия се въвеждат ротативните печатни преси. Към края на века се въвежда механичният (подвижен) набор.<ref name=Black>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 268 – 9| isbn = 978-954-320-208-9}}</ref>.

По-ниската производствена цена оправдава влагането на средства в производството на [[вестници]]. Резултатът е повече заглавия и намаляващи цени. Броят на излизащите в Лондон ежедневници нараства от осем през 1856 на 21 през 1900 г., а на вечерните – от 7 на 11. Отмяната на данъците позволява и появата на евтини всекидневници за едно пени. Началото поставя през 1855 г. новият вестник „Дейли„[[Дейли телеграф“телеграф]]“. През 1888 г. тиражът му е вече 300 000 екземпляра. Неделните вестници допадат най-много на масовия вкус – например неделният „Лойд'с уикли нюз“ е първият английски вестник, надминал тираж от 100 000 броя. неделнитеНеделните вестници разчитат на шокиращи и възбуждащи любопитството новини, идващи най-вече от полицията и съда. Повечето влиятелни вестници обаче са седмичници и за приемлив тираж се считат 2000 екземпляра, а за успех – 10 000 .<ref name=Black/>.

Начините на забавление зависели от социалния статус. Викторианска Британия, подобно на предхождащите епохи, се интересувала от [[театър]] и [[Изкуство|изкуства]], а музиката[[музика]]та, драмата[[драма]]та и операта[[опера]]та били много посетени. Въпреки това имало и други форми на забавление. [[Хазарт|Хазартните игри]] на карти в т.нар. [[Казино|казина]], били много популярни през този период: до такава степен, че [[Евангелизъм|евангелистките]] и [[Реформизъм|реформистките]] течения насочили цялото си внимание към тези казина в опита си да спрат залагането, пиенето и [[проституцията]].