Бяло море (Русия): Разлика между версии

Първите хидрографски сведения за морето се отнясат към средата на ХVІ в. Обстоятелствени дейности по хидрографското изследване на морето са били изпълнени през 1827-32 г. от руския хидрограф [[Михаил Рейнеке]], който съставя и издава „''Атлас Белого моря''“ и прави първото му хидрографско описание. Регулярни метеорологични наблюдения започват от 1840 г., а от началото на ХХ в. – и постоянни хидроложки наблюдения. През 2-та половина на ХІХ в. са организирани и проведени няколко експедиции, по време на които се водят дълбоководни и биоложки наблюдения. От 1891 до 1902 г.под ръководството на руския учен [[Никалй Книпович|Николай Михайлович Книпович]] за първи път са извършени комплексни изследвания на морето и е осъществена пълна и подробна хидрографска снимка. След 1920-те години получават развитие комплексните изследвания на природата на Бяло море от специализирани експедиции, хидрометеорологични станции, обсерватории и научни институти.<ref name="bse"/>

 

Бяло море има голямо транспортно значение, свързвайки икономическите райони на северната част на [[Европейска Русия]] с пристанищата в азиатската ѝ част. Основно и важното пристанище на брега на Бяло море е [[Архангелск]], което през голяма част от руската история е главният център на руската международна морска търговия. През ХХ в. то е превърнато в основна [[Съюз на съветските социалистически републики|съветска]] военноморска база. Други по-големи пристанища са: [[Беломорск]], [[Онега]], [[Мезен]], [[Кем]], [[Кандалакша]], Умба. В товарооборота на пристанищата преобладават: дървен материал, въглища, сол. Бяло море е свързано с [[Балтийско море]] чрез [[Беломорско-Балтийски канал|Беломорско-Балтийския канал]], пуснат в експлоатация 1933 г.<ref name="bse"/>