Фрида Кало: Разлика между версии

| брак = [[Диего Ривера]] (1929- – 1939); (1940- – 1954)

=== Произход и детски години 1907–19241907 – 1924 ===

Фрида Кало е родена на [[6 юли]] [[1907]] година в дома на родителите ѝ в [[Койоакан]], по това време обособено предградие на град [[Мексико (град)|Мексико]]. Фрида твърди, че е родена в Синята къща, тяхната фамилна къща, но документи показват, че всъщност е родена в дома на баба си по майчина линия. Родителите ѝ са [[Гийермо Кало]], [[фотограф]] (1871 – 1941), имигрант от [[Германия]] и Матилде Калдерон Гонсалес. В медиите и в биографии на Кало той често е определян като [[евреи]]н,{{hrf|Forward.com|2003}}{{hrf|Herrera|1983|5}} но генеологичнитегенеалогичните изследвания показват, че Гийермо Кало произлиза от лутеранско [[Германци|немско]] семейство.{{hrf|Ronnen|2006}}{{hrf|Huhle|2009|}} Майка ѝ е испанка<ref name="Frida Kahlo (1907–1954), Mexican Painter">{{cite web|title=Frida Kahlo (1907 – 1954), Mexican Painter|work=Biography|url=http://www.fridakahlo.com/bio.shtml|accessdate=2007-06-02}}</ref>, родена в Америка. Освен Фрида, от брака се раждат още 3 дъщери – Матилде (1899- – 1951), Адриана (1902- – 1968) и Кристина (1908- – 1964). През 1906 г. се ражда и син, Гийермо, но той остава жив само няколко дни. Те имат три полусестри от първия брак на Гийермо с Мария Карденя Еспино – Мария, Луиза и Маргарита.

След смъртта на майка си (бабата на Фрида) Вилхелм Кало пристига във [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]], [[Мексико]] и сменя името си на Гийермо Кало. През 1893 г. се жени за Мария Карденя, а през 1898 г. за майката на Фрида – Матилде Калдерон.

=== Катастрофата 1925- – 1928 ===

На [[17 септември]] [[1925]] г., едва на 18 години, попада в тежка [[катастрофа]], когато [[автобус]]ът с който пътува се сблъсква с [[трамвай]]. По това време тя се връща у дома след училище заедно с приятеля си Алехандро Гомес Ариас. Вследствие на сблъсъка раздробява бедреннатабедрената си кост, поврежда [[гръбнак]]а си на три места, счупва две [[ребро|ребра]], [[ключица]], тазобедрените си кости и десния крак на единадесет места. Изкълчва десния си крак и лявото рамо. Нараняванията са почти смъртоносни. Метално парче от рампа поврежда [[влагалище]]то ѝ и тя по-късно коментира, че това е „най-жестокият начин по който се губи девствеността“. Прекарва един месец в [[болница]]та и два месеца в къщи. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.<ref>[http://www.rte.ie/radio1/thehistoryshow/ The History Show] on RTE Radio 1, Sunday 17 April 2011 </ref> Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, трябва да носи [[корсет]], а към края на живота си, през 1952 година, загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след [[гангрена]].

=== Брак с Диего Ривера 1928- – 1930 ===

В едно от партитата на Модоти през юни 1928 г. Кало се запознава с [[Диего Ривера]], един от най-успешните художници в Мексико и забележителна фигура в комунистическата партия. Те се срещат за кратко през 1922 г., когато той рисува стенопис в училището. Малко след запознанството им през 1928 г. Кало го моли да прецени дали картините ѝ показват достатъчно талант, за да може да продължи да работи като художник. Ривера си спомня, че е впечатлен от нейните творби, заявявайки, че те показват „необичайна енергия на изразяване, прецизно очертаване на характера и истинска тежест ... Те имат фундаментална пластична честност и собствена художествена личност ... очевидно за мен, че това момиче е автентичен художник.”“.

По време на гражданската война Морелос вижда едни от най-тежките битки и живеещите в Куернавака изострят чувството на Кало за мексиканска идентичност и принадлежност. Тя променя художествения си стил и все повече черпи вдъхновение от мексиканското народно изкуство. Историкът на изкуството Андреа Кетенман заявява, че може да е повлияна от Адолфо Бест Маугард по темата, тъй като включва много от характеристиките - – например, липсата на перспектива и комбинирането на елементи от предколумбовия и колониалния период на мексиканското изкуство. Подобно на много други мексикански художници и интелектуалци по онова време, Кало започва да носи традиционното мексиканско селско облекло, за да подчертае родословието си: дълги и колоритни поли, хупили и ребози, сложни шапки и бижута. Особено е благосклонна към облеклото на жените от предполагаемото матриархално общество на [[Теуантепек]], което представлява автентично местно мексиканско културно наследство в следреволюционното Мексико. Облеклото на Теуана позволява на Кало да изрази своите феминистки и антиколониалистични идеали, прикриващи белезите от полиомиелит и операции на тялото ѝ и се хареса на Ривера, който вярва, че мексикански жени, които не носят мексикански дрехи са психически и емоционално зависими от чужда класа, към която искат да принадлежат. Идентифицирането с народа на Мексико и нейният дълбок интерес към културата му остават важни аспекти на нейното изкуство през цялото време.

=== Пътуване в САЩ 1931- – 1933 ===

След като Ривера завършва проекта в Куернавака в края на 1930 г., той и Кало се преместват в [[Сан Франциско]], където рисува стенописи за Обедния клуб на борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училището за изящни изкуства. Двойката е празнувана, боготворена, глезена от влиятелни колекционери и клиенти по време на престоя им в града. Кало е представена на американски артисти като Едуард Уестън, Ралф Стакпол, Тимоти Пфлюгер и Никлъс Мъри. Нейната дълга любовна връзка с Мъри най-вероятно започва по това време<ref>Panzer, Mary (2004). "The„The Essential Tact of Nickolas Muray"Muray“. In Heinzelman, Kurt. The Covarrubias Circle: Nickolas Muray's Collection of Twentieth-Century Mexican Art. University of Texas Press. ISBN 978-0292705883.</ref>.

Шестте месеца, прекарани в Сан Франциско, са продуктивен период за Кало, който допълнително развива стила на народното изкуство, който е възприела в Куернавака. В допълнение към рисуването на портрети на няколко нови познати, тя прави Фрида и Диего Ривера (1931), двоен портрет, на базата на тяхната сватбена снимка и Портретът на [[Лутър Бърбанк]] (1931), който изобразява известния растеновъдрастениевъд като хибрид между [[човек]] и [[растение]]. Въпреки че все още публично се представя като съпруга на Ривера, а не като художник, тя участва за първи път в [[изложба]], когато картината Фрида и Диего Ривера е включена в Шестата годишна изложба на Обществото на жените артисти в Сан Франциско в Двореца на Почетния легион<ref>{{cite web|url=http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|title=SFWA History Timeline|publisher=San Francisco Women Artists|accessdate=July 20, 2016|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140804210151/http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|archivedate=August 4, 2014|df=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/weta/fridakahlo/life/timeline_1930.html|title=Timeline|publisher=''Public Broadcasting Service''|date=March 2005|accessdate= July 20, 2016}}</ref>.

=== Международно признание 1934- – 1939 ===

В Мексико Сити Кало и Ривера се преместват в нова къща в богатия квартал Сан Анхел. Създадена от студента на [[Льо Корбюзие]], Хуан О'Горман, тя се състои от две части, свързани заедно с [[мост]]; тази на Кало е боядисана в синьо, а на Ривера - – в розово и бяло. Бохемската резиденция се превръща във важно място за срещи на артисти и политически активисти от Мексико и чужбина.

Кало не рисува нови картини през 1934 г. и само две през следващата година. Тя отново има здравословни проблеми - – претърпява апендектомия, два аборта и ампутация на гангренозните пръсти на крака<ref>Collins, Amy Fine (September 3, 2013). "Diary„Diary of a Mad Artist"Artist“. Vanity Fair. Retrieved July 17, 2016.</ref> Отношенията в брака с Ривера стават обтегнати. Той не е щастлив от завръщането си в Мексико и обвинява Фрида за тяхното завръщане. Докато и преди не е верен, сега той започва афера с по-малката сестра на Дрида Кало, Кристина, която дълбоко накъняванакърнява чувствата на Кало. След като открива това в началото на 1935 г., тя се премества в апартамент в централната част на Мексико Сити и смята да се разведе с него и също има афера с американския художник Исаму Ногучи<ref>Herrera 2002, pp. 180–190180 – 190; Kettenmann 2003, pp. 38–4038 – 40; Zamora 1990, pp. 50–5350 – 53; Burrus 2005, p. 203; Ankori 2002, p. 193.</ref>.

През октомври Кало пътува сама в Ню Йорк, където цветната ѝ мексиканска рокля я кара да се чувства като върхът на екзотиката. На откриването на изложбата през ноември присъстват известни личности като [[Джорджия О‘Киф]] и Клеър Бут Люс, които отделят много положително внимание в пресата, въпреки че много критици са снизходителни в своите прегледи. Въпреки [[Голямата депресия]], Кало продава половината от двайсет и петте картини, представени на изложбата. Тя получава също така и поръчки от Ансън Гудиър, тогавашният президент на музея за модерно изкуство, и Клеър Бут Люс, за която рисува портрет на приятелката ѝ, Дороти Хейл, която извършва [[самоубийство]], като скоча от покрива на жилищната си сграда. През трите месеца, които прекарва в Ню Йорк, Кало рисува много малко, вместо това се съсредоточава върху удоволствието от града, доколкото нейното крехко здраве позволява.

Тя също е горещо посрещната от други парижки художници, като [[Пабло Пикасо]] и [[Жоан Миро]], както и от света на [[мода]]та, като дизайнерът Елза Скапарели проектира рокля, вдъхновена от нея и я представя на раниците на Vogue Paris. Въпреки това цялостното ѝ мнение за Париж и сюрреалистите остава отрицателно; в писмо до Мъри, тя ги нарича „куп глупаци“, които са „толкова луди и гнили интелектуалци, че вече не мога да ги понасям“.

След отделянето си от Ривера, Кало се връща в Синята къща (Ла Каса АсульАсул) и решава да вземе контрол над собствения си живот, като започва друг продуктивен период като художник, вдъхновена от преживяванията си в чужбина. Окуражена от признанието, което получава, тя се мести от използването на малките и интимни листове, които е използвала от 1932 г. на големи платна, лесни за излагане на изложба. Тя също така използва по-усъвършенствана техника, ограничава графичните детайли и започва да произвежда повече портрети, които са по-лесни за продажба. Рисува няколко от нейните най-известни творби през този период, като „Двете фриди“ (1939), „Автопортрет с подстригана коса“ (1940), „Ранената маса“ (1940) и „Автопортрет с огърлица от тръни и колибри“ (1940). Три изложби включват нейни творби през 1940 г.: четвъртата международна изложба на сюрреализъм в Мексико Сити, международната изложба Голдън Гейт в Сан Франциско и Двадесет века на мексиканското изкуство в музея на модерното изкуство в Ню Йорк<ref>"Twenty„Twenty Centuries of Mexican Art Opens at Museum of Modern Art"Art“. Museum of Modern Art. May 15, 1940. Retrieved July 25, 2016.</ref>.

На 21 август 1940 г. Троцки е убит в Койоакан, където е продължил да живее след напускането на Синята къща. Кало за кратко е заподозряна, че е замесена, тъй като познава убиеца и е арестувана и задържана за два дни със сестра си Кристина. Следващият месец, Фрида Кало пътува до Сан Франциско за медицинско лечение за болки в гърба и гъбична инфекция на ръката си. Нейното непрекъснато крехко здраве все повече намалява след развода и се изостря от прекомерната консумация на алкохол.

Ривера също е в Сан Франциско, след като бяга от Мексико Сити след убийството на Троцки. Въпреки че Кало има връзка с търговеца на изкуство Хайнц Бергрюен по време на посещението си в Сан Франциско, тя и Ривера се събират отново. Те се женят повторно в обикновена гражданска церемония на 8 декември 1940 г. Кало и Ривера се връщат в Мексико скоро след сватбата си. И двамата са по-независими и докато Синята къща е тяхната основна резиденция, Ривера запазва къщата на Сан Анхел за ползване като негово студио и втори апартамент. Въпреки това и двамата продължават да имат извънбрачни връзки.

Въпреки медицинското лечение, което получава в Сан Франциско, здравните проблеми на Кало продължават и през 1940-те години. Поради гръбначните си проблеми тя носи двадесет и осем отделни поддържащи [[корсет]]а, вариращи от [[стомана]] и [[кожа]] до [[гипс]], между 1940 и 1954 г. Тя има болки в краката си, [[инфекция]] на ръката, която става хронична и е лекувана от [[сифилис]]. Смъртта на баща ѝ през април 1941 г. я вкарва в [[депресия]]. Нейното здравословно състояние я ограничава до къяатакъщата, която се превръща в център на нейния свят. Тя обича да се грижи за къщата и за нейната [[градина]], а компания ѝ правят приятели, слуги и различни домашни любимци, включително [[маймуни]], ксолоитцкуинтли и [[папагал]]и.

В Съединените щати картините на Кало продължават да будят интерес. През 1941 г. нейните творби са представени в Института за съвременно изкуство в [[Бостън]], а през следващата година тя участва в две изложби в Ню Йорк, изложбата на портрети „Двадесети век“ и Първата изложба на сюрреалисти. През 1943 г. тя е включена в изложбата на мексиканското изкуство днес в Музея на изкуствата във [[Филаделфия]] и артисти-жени в галерия „Изкуството на този век“ на Пеги Гугенхайм в Ню Йорк.

Фрида Кало приема преподавателска позиция в наскоро реформираното Национално училище по живопис, скулптура и гравюра „Ла Есмералда“ през 1943 г. Тя насърчава учениците си да се отнасят към нея по неформален и не йерархиченнейерархичен начин и ги учи да ценят мексиканската народна култура и народното изкуство и да търсят своите обекти от улицата. Когато нейните здравословни проблеми затрудняват пътуването до училището в Мексико Сити, тя започназапочва да провежда уроците си в Синпта къща. Физическите болки, примесени с лекарства и наркотици, променят съществено нейното душевно и психическо състояние.

Четирима от нейните ученици - – Фани Рабел, Артуро Гарсия Бустос, Гилермо Монрой и Артуро Естрада - – стават нейни поклонници и са наричани "Лос„Лос Фридос"Фридос“ за ентусиазма си. Тя осигурява три проекта за себе си и за своите студенти. През 1944 г. те рисуват Ла Розита, пулкерия (тип таверна) в Койоакан. През 1945 г. правителството им възлага да нарисуват стенописи за пералня като част от национална схема за подпомагане на бедните жени, които са прекарали живота си като перачки. Същата година групата създава стенописи за Посада дел сол, хотел в Мексико Сити. Въпреки това, той е унищожен скоро след завършването му, тъй като собственикът не го харесва.

Кало се бори да изкарва прехраната си от изкуството си до края на 40-те години, тъй като отказва да приспособи стила си, за да задоволи желанията на клиентите. Тя получава две поръчки от мексиканското правителство в началото на 40-те години, но и двете се провалят. Въпреки това тя има редовни частни клиенти, като инженер Едуардо Морило Сафа, който поръчва повече от тридесет портрета на членове на семейството си през десетилетието. Нейното финансово положение се подобрява, когато получава национална награда от 5000 песо за своята картина „Мойсей“ (1945 г.) през 1946 г., а „Двете Фриди“ е закупена от Музея за модерно изкуство през 1947 г.

[[Файл:Studio di Frida Kahlo.jpg|мини|Студиото на Фрида Кало със специално пригодения [[статив (изобразително изкуство)|статив]] и [[инвалидна количка]]]]

През тези последни години от живота си, Кало посвещава времето си на политически причини до степен, до която здравето ѝ позволява. Тя се присъединява към Мексиканската комунистическа партия през 1948 г. и се бори за мир, например, като събира подписи за Стокхолмското възвание. Рисува предимно [[натюрморт]]и, изобразявайки [[плодове]] и [[цветя]] с политически символи като [[знаме]]на или [[гълъб]]и. Загрижена е за това, че може да изобрази политическите си убеждения, заявявайки, че „досега съм успяла просто да изразя честността си… трябва да се боря с всичките си сили, за да гарантирам, че малкото положително въздействие, което здравето ми позволява да правя също е от полза за революцията, единствената истинска причина да се живее.”“ Променя стила си на рисуване: нейните мазки, преди това деликатни и внимателни, сега са по-бързи, използването на цветовете по-дръзки, а цялостният стил е по-интензивен и трескав,

Фотографът Лола Алварес Браво разбира, че Кало няма много време да живее и организира първата си самостоятелна изложба в Мексико в през април 1953 г. Въпреки че първоначално Кало не трябва да присъства на откриването, тъй като лекарите са я поставили на легло, тя нарежда леглото да бъде преместено от дома ѝ в галерията. За изненада на гостите, тя пристига в линейка и е пренесена на [[носилка]] до леглото, където остава за за партито. Изложбата е не само забележително културно събитие в Мексико, но и събитие в масовата преса по целия свят. Същата година изложбата на галерия Тейт за мексиканско изкуство в Лондон представя пет от нейните картини.

Десният крак на Кало е ампутиран вдо коляното поради [[гангрена]] през август 1953 г. Тя е тежко депресирана и тревожна и ползва голямо количество болкоуспокояващи. Когато Ривера започва още една афера, тя се опитва да се самоубие от свръхдоза. Отново е хоспитализирана през април и май. Последните ѝ картини включват „Марксизмът ще даде здраве на болните“ (около 1954 г.), „Фрида и Сталин“ (около 1954 г.) и натюрморта „Да живее живота“ (1954).

В последните си дни Кало е предимно прикована от [[бронхопневмония]], въпреки че се появява публично на 2 юли 1954 г., участвайки с Ривера в демонстрация срещу нахлуването на [[ЦРУ]] в [[Гватемала]]. Тя сякаш очаква смъртта си, като говори за това на посетителите и рисува [[скелет]]и и [[ангел]]и в дневника си. Последният чертеж е черен ангел, който биографът Хейдън Ерера интерпретира като Ангел на смъртта. Последните думи, които пише са: „Радостно очаквам изхода - – и се надявам никога да не се върна - – Фрида“ (''Espero Alegre la Salida - – y Espero no Volver jamás'').