Фрида Кало: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Последни години и смърт: аааа, край, ега ти и маратона, поправяйте ако има тайпо, аз съм дотук.
корекции; форматиране: 13x тире-числа, 8x тире, 6x кавички, 8 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| портрет = Frida Kahlo, by Guillermo Kahlo.jpg
| портрет-описание = Фрида Кало през 1932 г.
| пол = женски
| име-рождено = Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон
| роден-дата = {{др|1907|7|6}}
| роден-място = [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]]
| починал-дата = {{дсг|1954|7|13|1907|7|6}}
| починал-място = [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]]
| националност = {{Мексико}}
Line 22 ⟶ 19:
| баща = Гийермо Кало
| майка =
| брак = [[Диего Ривера]] (1929- – 1939); (1940- – 1954)
| деца =
| подпис =
Line 33 ⟶ 30:
 
== Биография ==
=== Произход и детски години 1907–19241907 – 1924 ===
[[Файл:Frida Kahlo - Google Art Project.jpg|мини|ляво|Фрида Кало през 1913 г., на 6 години]]
Фрида Кало е родена на [[6 юли]] [[1907]] година в дома на родителите ѝ в [[Койоакан]], по това време обособено предградие на град [[Мексико (град)|Мексико]]. Фрида твърди, че е родена в Синята къща, тяхната фамилна къща, но документи показват, че всъщност е родена в дома на баба си по майчина линия. Родителите ѝ са [[Гийермо Кало]], [[фотограф]] (1871 – 1941), имигрант от [[Германия]] и Матилде Калдерон Гонсалес. В медиите и в биографии на Кало той често е определян като [[евреи]]н,{{hrf|Forward.com|2003}}{{hrf|Herrera|1983|5}} но генеологичнитегенеалогичните изследвания показват, че Гийермо Кало произлиза от лутеранско [[Германци|немско]] семейство.{{hrf|Ronnen|2006}}{{hrf|Huhle|2009|}} Майка ѝ е испанка<ref name="Frida Kahlo (1907–1954), Mexican Painter">{{cite web|title=Frida Kahlo (1907 – 1954), Mexican Painter|work=Biography|url=http://www.fridakahlo.com/bio.shtml|accessdate=2007-06-02}}</ref>, родена в Америка. Освен Фрида, от брака се раждат още 3 дъщери – Матилде (1899- – 1951), Адриана (1902- – 1968) и Кристина (1908- – 1964). През 1906 г. се ражда и син, Гийермо, но той остава жив само няколко дни. Те имат три полусестри от първия брак на Гийермо с Мария Карденя Еспино – Мария, Луиза и Маргарита.
 
След смъртта на майка си (бабата на Фрида) Вилхелм Кало пристига във [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]], [[Мексико]] и сменя името си на Гийермо Кало. През 1893 г. се жени за Мария Карденя, а през 1898 г. за майката на Фрида – Матилде Калдерон.
 
[[Файл:Guillermo Kahlo - Self-portrait - Google Art Project.jpg|мини|Бащата на Фрида, Гийермо Калдерон]]
Line 44 ⟶ 41:
През 1922 година постъпва в Националното подготвително училище (''Preparatoria''), едно от елитните училища в Мексико, където се занимава с природни науки с цел да стане [[лекар]]. По това време става свидетел и на въоръжени сблъсъци по улиците, тъй като революцията все още продължава. Институцията едва наскоро е започнала да приема жени и само 35 са момичета от 2000 ученици. Тя е сериозно ангажирана с мексиканската култура, политическия активизъм и проблемите на [[социална справедливост|социалната справедливост]]. Училището насърчава индигинизма, едно ново усещане за мексиканска идентичност, което се гордее с коренното наследство на страната и се стреми да се отърве от колониалния начин на мислене на [[Европа]] като превъзхождаща [[Мексико]]. Особено влиятелна се оказва група от девет от нейните съученици, с когото сформира неофициално наречена група Качучас – много от тях ще се превърнат във водещите фигури на мексиканския интелектуален елит. Те се бунтуват срещу всичко консервативно и правят шеги, пиеси и дискутират философии и руски класици. За да прикрие факта, че тя е по-възрастна и за да се обяви за „Дъщеря на революцията“, тя започва да казва, че е родена на 7 юли 1910 г., годината на Мексиканската революция.
 
=== Катастрофата 1925- – 1928 ===
[[Файл:Frida Kahlo, by Guillermo Kahlo 2.jpg|мини|ляво|Фрида Кало през 1926 г.]]
На [[17 септември]] [[1925]] г., едва на 18 години, попада в тежка [[катастрофа]], когато [[автобус]]ът с който пътува се сблъсква с [[трамвай]]. По това време тя се връща у дома след училище заедно с приятеля си Алехандро Гомес Ариас. Вследствие на сблъсъка раздробява бедреннатабедрената си кост, поврежда [[гръбнак]]а си на три места, счупва две [[ребро|ребра]], [[ключица]], тазобедрените си кости и десния крак на единадесет места. Изкълчва десния си крак и лявото рамо. Нараняванията са почти смъртоносни. Метално парче от рампа поврежда [[влагалище]]то ѝ и тя по-късно коментира, че това е „най-жестокият начин по който се губи девствеността“. Прекарва един месец в [[болница]]та и два месеца в къщи. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.<ref>[http://www.rte.ie/radio1/thehistoryshow/ The History Show] on RTE Radio 1, Sunday 17 April 2011 </ref> Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, трябва да носи [[корсет]], а към края на живота си, през 1952 година, загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след [[гангрена]].
 
Започва да рисува именно докато е неподвижна, в месеците след катастрофата.<ref>{{cite book | last = Cruz | first = Barbara | title = Frida Kahlo: Portrait of a Mexican Painter | publisher = Enslow | year= 1996 | location = Berkeley Heights | page = 9 | isbn = 0-89490-765-4}}</ref> През септември 1926 г. рисува първия си [[автопортрет]] с маслени бои, който посвещава на Алехандро Гомес Ариас. През 1927 г. картините стават по-сложни. Същата година Кало рисува портрета на Мигел Н. Лира, масло върху платно, в който влага много повече символизъм. Само една година по-късно рисува портрета на сестра си Кристина с много чисти линии и много меки тонове.
Line 56 ⟶ 53:
Повечето от картините, които Фрида Кало създава по това време са автопортрети, портрети на сестрите си и училищни приятели. Нейните ранни картини и кореспонденция показват, че вдъхновението ѝ идва преди всичко от европейски художници, по-специално ренесансови майстори като [[Сандро Ботичели]] и [[Аньоло Бронзино]], както и от авангардни движения като Нова вещественост и [[кубизъм]].
 
=== Брак с Диего Ривера 1928- – 1930 ===
[[Файл:Frida Kahlo Diego Rivera 1932.jpg|мини|Фрида Кало и Диего Ривера през 1932 г.]]
В едно от партитата на Модоти през юни 1928 г. Кало се запознава с [[Диего Ривера]], един от най-успешните художници в Мексико и забележителна фигура в комунистическата партия. Те се срещат за кратко през 1922 г., когато той рисува стенопис в училището. Малко след запознанството им през 1928 г. Кало го моли да прецени дали картините ѝ показват достатъчно талант, за да може да продължи да работи като художник. Ривера си спомня, че е впечатлен от нейните творби, заявявайки, че те показват „необичайна енергия на изразяване, прецизно очертаване на характера и истинска тежест ... Те имат фундаментална пластична честност и собствена художествена личност ... очевидно за мен, че това момиче е автентичен художник..
 
Скоро Кало започва връзка с Ривера, въпреки че е 20 години по-възрастен, имал е две съпруги и е самопризнат женкар. Той се смята за привлекателен за жените, тъй като поне отвън се въздържаше от мъжествен акт. Кало и Ривера се женени на гражданска церемония в кметството на Койоакан на 21 август 1929 г. Тя му се възхищава още като дете и мечтае да се ожени за него. Той е на 43, а тя на 22 години. Майка ѝ се противопоставя на брака и двамата родители го наричат „брак между слон и гълъб“, като се имат предвид различията в размера на двойката: Ривера е висок и с наднормено тегло, докато Кало е дребна и крехка. Но тях ги сближава не само изкуството, но и общите им политически убеждения. Техният бурен семеен живот става легендарен. По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида. Тя страда много от това, но и тя от своя страна има сексуални отношения както с жени, така и с мъже. Въпреки всичко баща ѝ одобрява избора на Ривера, който е богат и следователно може да издържа Кало, която не може да работи и трябва да получава скъпо медицинско лечение. Сватбата е съобщена от мексиканската и международната преса и бракът е обект на постоянно медийно внимание в Мексико през следващите години.
Line 64 ⟶ 61:
Скоро след брака, в края на 1929 г., Кало и Ривера се преместват в [[Куернавака]] в селската област [[Морелос]], където му е поръчано от американския посланик да рисува [[стенопис]]и за Двореца Кортес. Приблизително по същото време тя подава оставка от членството си в Мексиканската комунистическа партия в подкрепа на Ривера, който е експулсиран малко преди брака им за подкрепата му на опозиционно движение срещу левицата в рамките на [[Комунистически интернационал|Третия Интернационал]].
 
По време на гражданската война Морелос вижда едни от най-тежките битки и живеещите в Куернавака изострят чувството на Кало за мексиканска идентичност и принадлежност. Тя променя художествения си стил и все повече черпи вдъхновение от мексиканското народно изкуство. Историкът на изкуството Андреа Кетенман заявява, че може да е повлияна от Адолфо Бест Маугард по темата, тъй като включва много от характеристиките - – например, липсата на перспектива и комбинирането на елементи от предколумбовия и колониалния период на мексиканското изкуство. Подобно на много други мексикански художници и интелектуалци по онова време, Кало започва да носи традиционното мексиканско селско облекло, за да подчертае родословието си: дълги и колоритни поли, хупили и ребози, сложни шапки и бижута. Особено е благосклонна към облеклото на жените от предполагаемото матриархално общество на [[Теуантепек]], което представлява автентично местно мексиканско културно наследство в следреволюционното Мексико. Облеклото на Теуана позволява на Кало да изрази своите феминистки и антиколониалистични идеали, прикриващи белезите от полиомиелит и операции на тялото ѝ и се хареса на Ривера, който вярва, че мексикански жени, които не носят мексикански дрехи са психически и емоционално зависими от чужда класа, към която искат да принадлежат. Идентифицирането с народа на Мексико и нейният дълбок интерес към културата му остават важни аспекти на нейното изкуство през цялото време.
 
=== Пътуване в САЩ 1931- – 1933 ===
[[Файл:Frida Kahlo, by Guillermo Kahlo 3.jpg|мини|Фрида Кало, снимка, направена от баща ѝ]]
След като Ривера завършва проекта в Куернавака в края на 1930 г., той и Кало се преместват в [[Сан Франциско]], където рисува стенописи за Обедния клуб на борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училището за изящни изкуства. Двойката е празнувана, боготворена, глезена от влиятелни колекционери и клиенти по време на престоя им в града. Кало е представена на американски артисти като Едуард Уестън, Ралф Стакпол, Тимоти Пфлюгер и Никлъс Мъри. Нейната дълга любовна връзка с Мъри най-вероятно започва по това време<ref>Panzer, Mary (2004). "The„The Essential Tact of Nickolas Muray"Muray“. In Heinzelman, Kurt. The Covarrubias Circle: Nickolas Muray's Collection of Twentieth-Century Mexican Art. University of Texas Press. ISBN 978-0292705883.</ref>.
 
Шестте месеца, прекарани в Сан Франциско, са продуктивен период за Кало, който допълнително развива стила на народното изкуство, който е възприела в Куернавака. В допълнение към рисуването на портрети на няколко нови познати, тя прави Фрида и Диего Ривера (1931), двоен портрет, на базата на тяхната сватбена снимка и Портретът на [[Лутър Бърбанк]] (1931), който изобразява известния растеновъдрастениевъд като хибрид между [[човек]] и [[растение]]. Въпреки че все още публично се представя като съпруга на Ривера, а не като художник, тя участва за първи път в [[изложба]], когато картината Фрида и Диего Ривера е включена в Шестата годишна изложба на Обществото на жените артисти в Сан Франциско в Двореца на Почетния легион<ref>{{cite web|url=http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|title=SFWA History Timeline|publisher=San Francisco Women Artists|accessdate=July 20, 2016|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140804210151/http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|archivedate=August 4, 2014|df=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/weta/fridakahlo/life/timeline_1930.html|title=Timeline|publisher=''Public Broadcasting Service''|date=March 2005|accessdate= July 20, 2016}}</ref>.
 
Кало и Ривера се завръщат в Мексико през лятото на 1931 г., а през есента пътуват до [[Ню Йорк]] за откриването на ретроспективата на Ривера в [[Музей на модерното изкуство|Музея на модерното изкуство]]. През април 1932 г. те се отправят към [[Детройт]], където [[Форд Мотър Къмпани]] поръчва стенописи за Детройтския институт по изкуствата. По това време Фрида става по-смела в взаимодействията си с пресата, впечатлявайки журналистите с владеенето на английски език и заявявайки при пристигането си в града, че тя е по-големият художник от двамата.
Line 87 ⟶ 84:
Съпрузите се завръщат в Ню Йорк през март 1933 г., тъй като той е натоварен да рисува стенопис за Рокфелеровия център. През това време тя работи само върху една картина, „Моята рокля виси там“ (1934). Кало също така дава допълнителни интервюта на американската преса. През май Ривера е уволнен от проекта за Рокфелеровия център след международен скандал понеже включва [[Владимир Ленин]] в стенописа и отказва да го премахне.
 
=== Международно признание 1934- – 1939 ===
[[Файл:Casa Habitación Rivera y Kalho.JPG|мини|ляво|300п|Къщата в Сан Анхел. Ясно се разграничават двете части, боядисани в различни цветове]]
В Мексико Сити Кало и Ривера се преместват в нова къща в богатия квартал Сан Анхел. Създадена от студента на [[Льо Корбюзие]], Хуан О'Горман, тя се състои от две части, свързани заедно с [[мост]]; тази на Кало е боядисана в синьо, а на Ривера - – в розово и бяло. Бохемската резиденция се превръща във важно място за срещи на артисти и политически активисти от Мексико и чужбина.
 
Кало не рисува нови картини през 1934 г. и само две през следващата година. Тя отново има здравословни проблеми - – претърпява апендектомия, два аборта и ампутация на гангренозните пръсти на крака<ref>Collins, Amy Fine (September 3, 2013). "Diary„Diary of a Mad Artist"Artist“. Vanity Fair. Retrieved July 17, 2016.</ref> Отношенията в брака с Ривера стават обтегнати. Той не е щастлив от завръщането си в Мексико и обвинява Фрида за тяхното завръщане. Докато и преди не е верен, сега той започва афера с по-малката сестра на Дрида Кало, Кристина, която дълбоко накъняванакърнява чувствата на Кало. След като открива това в началото на 1935 г., тя се премества в апартамент в централната част на Мексико Сити и смята да се разведе с него и също има афера с американския художник Исаму Ногучи<ref>Herrera 2002, pp. 180–190180 – 190; Kettenmann 2003, pp. 38–4038 – 40; Zamora 1990, pp. 50–5350 – 53; Burrus 2005, p. 203; Ankori 2002, p. 193.</ref>.
 
Кало се сдобрява с Ривера и Кристина по-късно през 1935 г. и се премества обратно в Сан Анхел. Става любяща леля на децата на Кристина, Изолда и Антонио. Въпреки помирението, и Ривера, и Кало продължават изневерите си. Тя възобновява политическата си дейност през 1936 г., като се присъединява към Четвъртия Интернационал и стана член-основател на Комитет за солидарност, който да предостави помощ на републиканците в [[гражданската война в Испания]]. Тя и Ривера успешно отправят молба към мексиканското правителство да предостави убежище на бившия съветски лидер [[Леон Троцки]] и предложи за него и съпругата му Наталия Седова Синята къща като резиденция. Двойката живее там от януари 1937 г. до април 1939 г., като Кало и Троцки не само стават добри приятели, но и имат кратка връзка.
Line 97 ⟶ 94:
1937 и 1938 са изключително продуктивни години за Кало и тя рисува повече, отколкото през всичките си осем предишни години, създавайки такива произведения като „Моята сестра и аз“ (1937), „Памет, сърце“ (1937), „Четири жители на Мексико“ (1938) и „Какво ми даде водата“ (1938). Въпреки че все още не е сигурна в работата си, Националният автономен университет в Мексико излага някои от картините в началото на 1938 г. Тя прави първата си значителна продажба през лятото на 1938 г., когато филмовата звезда и колекционерът на изкуства Едуард Г. Робинсън купува четири картини по 200 долара всяка. Още по-голямо признание получава, когато френският сюрреалист [[Андре Бретон]] посещава Ривера през април 1938 г. Той е впечатлен от Кало и описва работата ѝ като „лента около бомба“. Той не само обещава да уреди картините ѝ да бъдат изложени в [[Париж]], но и пише на своя приятел и търговец на изкуства, [[Жулиен Леви]], който я кани да проведе първата си самостоятелна изложба в галерията си в [[Манхатън]].
 
През октомври Кало пътува сама в Ню Йорк, където цветната ѝ мексиканска рокля я кара да се чувства като върхът на екзотиката. На откриването на изложбата през ноември присъстват известни личности като [[Джорджия О‘Киф]] и Клеър Бут Люс, които отделят много положително внимание в пресата, въпреки че много критици са снизходителни в своите прегледи. Въпреки [[Голямата депресия]], Кало продава половината от двайсет и петте картини, представени на изложбата. Тя получава също така и поръчки от Ансън Гудиър, тогавашният президент на музея за модерно изкуство, и Клеър Бут Люс, за която рисува портрет на приятелката ѝ, Дороти Хейл, която извършва [[самоубийство]], като скоча от покрива на жилищната си сграда. През трите месеца, които прекарва в Ню Йорк, Кало рисува много малко, вместо това се съсредоточава върху удоволствието от града, доколкото нейното крехко здраве позволява.
 
През януари 1939 г. Кало отплава за Париж, за да продължи с поканата на Андре Бретон да организира изложба на нейното творчество. Когато пристига, открива, че той не е освободил картините от митниците и че вече дори не притежава галерия. С помощта на Марсел Дюшан успява да организира изложба в друга галерия. По-нататъшни проблеми възникват, когато галерията отказа да покаже всички картини на Кало, защото смята че ще шокира публиката, а Бретон настоява да бъдат показани заедно с фотографиите на Мануел Алварес Браво, предколумбовите скулптури, мексикански портрети от осемнадесети и деветнадесети век, играчки и черепи.
Line 103 ⟶ 100:
Изложбата е открита през март, но получава много по-малко внимание, отколкото е получава в Съединените щати, отчасти поради настъпващата [[Втора световна война]], и носи финансова загуба, което кара Кало да отмени планираното изложение в [[Лондон]]. Независимо от това, [[Лувър]]ът закупува картината „Рамката“, което я прави първата мексиканска художничка, включена в тяхната колекция. Те са повлияни от мексиканската култура, което е видно от избора на ярки цветове и драматичния символизъм. В нейните картини често присъства [[маймуна]]та. В мексиканската митология тя е символ на [[похот]]. Изкуството ѝ комбинира елементи от класическата мексиканска религиозна традиция със сюрреалистични елементи, като някои творби са твърде абстрактни.
 
Тя също е горещо посрещната от други парижки художници, като [[Пабло Пикасо]] и [[Жоан Миро]], както и от света на [[мода]]та, като дизайнерът Елза Скапарели проектира рокля, вдъхновена от нея и я представя на раниците на Vogue Paris. Въпреки това цялостното ѝ мнение за Париж и сюрреалистите остава отрицателно; в писмо до Мъри, тя ги нарича „куп глупаци“, които са „толкова луди и гнили интелектуалци, че вече не мога да ги понасям“.
 
Кало отплава обратно за Ню Йорк скоро след откриването на изложбата. Тя е нетърпелива да се събере отново с Мъри, но решава да сложи край на тяхната връзка, тъй като е срещнал друга жена, за която планира да се ожени. Кало се връща в Мексико Сити, където Ривера иска развод от нея. Точните причини за неговото решение са неизвестни, но той заявява публично, че е просто „въпрос на правно удобство в стила на съвременността ... няма сантиментални, художествени или икономически причини“. Кало и Ривера получиха развод през ноември 1939 г., но остават приятелски настроени; тя продължава да управлява неговите финанси и кореспонденция<ref>{{cite web|url=http://buzzytimes.com/frida-kahlo-mexican-painter-frida-kahlo-frida-kahlo-google-doodle/|title=Mexican painter Frida Kahlo|work=Frida Kahlo Google Doodle|accessdate=6 July 2010}}</ref>.
Line 126 ⟶ 123:
| caption3 = Входът на Синята къща-музей
}}
След отделянето си от Ривера, Кало се връща в Синята къща (Ла Каса АсульАсул) и решава да вземе контрол над собствения си живот, като започва друг продуктивен период като художник, вдъхновена от преживяванията си в чужбина. Окуражена от признанието, което получава, тя се мести от използването на малките и интимни листове, които е използвала от 1932 г. на големи платна, лесни за излагане на изложба. Тя също така използва по-усъвършенствана техника, ограничава графичните детайли и започва да произвежда повече портрети, които са по-лесни за продажба. Рисува няколко от нейните най-известни творби през този период, като „Двете фриди“ (1939), „Автопортрет с подстригана коса“ (1940), „Ранената маса“ (1940) и „Автопортрет с огърлица от тръни и колибри“ (1940). Три изложби включват нейни творби през 1940 г.: четвъртата международна изложба на сюрреализъм в Мексико Сити, международната изложба Голдън Гейт в Сан Франциско и Двадесет века на мексиканското изкуство в музея на модерното изкуство в Ню Йорк<ref>"Twenty„Twenty Centuries of Mexican Art Opens at Museum of Modern Art"Art“. Museum of Modern Art. May 15, 1940. Retrieved July 25, 2016.</ref>.
 
На 21 август 1940 г. Троцки е убит в Койоакан, където е продължил да живее след напускането на Синята къща. Кало за кратко е заподозряна, че е замесена, тъй като познава убиеца и е арестувана и задържана за два дни със сестра си Кристина. Следващият месец, Фрида Кало пътува до Сан Франциско за медицинско лечение за болки в гърба и гъбична инфекция на ръката си. Нейното непрекъснато крехко здраве все повече намалява след развода и се изостря от прекомерната консумация на алкохол.
 
Ривера също е в Сан Франциско, след като бяга от Мексико Сити след убийството на Троцки. Въпреки че Кало има връзка с търговеца на изкуство Хайнц Бергрюен по време на посещението си в Сан Франциско, тя и Ривера се събират отново. Те се женят повторно в обикновена гражданска церемония на 8 декември 1940 г. Кало и Ривера се връщат в Мексико скоро след сватбата си. И двамата са по-независими и докато Синята къща е тяхната основна резиденция, Ривера запазва къщата на Сан Анхел за ползване като негово студио и втори апартамент. Въпреки това и двамата продължават да имат извънбрачни връзки.
 
Въпреки медицинското лечение, което получава в Сан Франциско, здравните проблеми на Кало продължават и през 1940-те години. Поради гръбначните си проблеми тя носи двадесет и осем отделни поддържащи [[корсет]]а, вариращи от [[стомана]] и [[кожа]] до [[гипс]], между 1940 и 1954 г. Тя има болки в краката си, [[инфекция]] на ръката, която става хронична и е лекувана от [[сифилис]]. Смъртта на баща ѝ през април 1941 г. я вкарва в [[депресия]]. Нейното здравословно състояние я ограничава до къяатакъщата, която се превръща в център на нейния свят. Тя обича да се грижи за къщата и за нейната [[градина]], а компания ѝ правят приятели, слуги и различни домашни любимци, включително [[маймуни]], ксолоитцкуинтли и [[папагал]]и.
 
В Съединените щати картините на Кало продължават да будят интерес. През 1941 г. нейните творби са представени в Института за съвременно изкуство в [[Бостън]], а през следващата година тя участва в две изложби в Ню Йорк, изложбата на портрети „Двадесети век“ и Първата изложба на сюрреалисти. През 1943 г. тя е включена в изложбата на мексиканското изкуство днес в Музея на изкуствата във [[Филаделфия]] и артисти-жени в галерия „Изкуството на този век“ на Пеги Гугенхайм в Ню Йорк.
 
Кало придобива още по-голямо признание за изкуството си в Мексико. Тя става член-основател на Института за мексиканска култура, група от двадесет и пет художници, назначени от Министерството на народната просвета през 1942 г. да разпространяват общественото познание за мексиканската култура. Като член тя участва в планирането на изложби и присъства на конференции по изкуствата. В Мексико Сити картините ѝ са включени в две изложби на мексиканското изкуство в английската библиотека Бенджамин Франклин през 1943 и 1944 г. Тя е поканена да участва в изложбата „Salon de la Flor“, представена на годишното изложение на цветя. Статия на Ривера за изкуството на Кало също е публикувана.
 
Фрида Кало приема преподавателска позиция в наскоро реформираното Национално училище по живопис, скулптура и гравюра „Ла Есмералда“ през 1943 г. Тя насърчава учениците си да се отнасят към нея по неформален и не йерархиченнейерархичен начин и ги учи да ценят мексиканската народна култура и народното изкуство и да търсят своите обекти от улицата. Когато нейните здравословни проблеми затрудняват пътуването до училището в Мексико Сити, тя започназапочва да провежда уроците си в Синпта къща. Физическите болки, примесени с лекарства и наркотици, променят съществено нейното душевно и психическо състояние.
 
Четирима от нейните ученици - – Фани Рабел, Артуро Гарсия Бустос, Гилермо Монрой и Артуро Естрада - – стават нейни поклонници и са наричани "Лос„Лос Фридос"Фридос“ за ентусиазма си. Тя осигурява три проекта за себе си и за своите студенти. През 1944 г. те рисуват Ла Розита, пулкерия (тип таверна) в Койоакан. През 1945 г. правителството им възлага да нарисуват стенописи за пералня като част от национална схема за подпомагане на бедните жени, които са прекарали живота си като перачки. Същата година групата създава стенописи за Посада дел сол, хотел в Мексико Сити. Въпреки това, той е унищожен скоро след завършването му, тъй като собственикът не го харесва.
 
Кало се бори да изкарва прехраната си от изкуството си до края на 40-те години, тъй като отказва да приспособи стила си, за да задоволи желанията на клиентите. Тя получава две поръчки от мексиканското правителство в началото на 40-те години, но и двете се провалят. Въпреки това тя има редовни частни клиенти, като инженер Едуардо Морило Сафа, който поръчва повече от тридесет портрета на членове на семейството си през десетилетието. Нейното финансово положение се подобрява, когато получава национална награда от 5000 песо за своята картина „Мойсей“ (1945 г.) през 1946 г., а „Двете Фриди“ е закупена от Музея за модерно изкуство през 1947 г.
 
През юни 1945 г. тя заминава за Ню Йорк за операция, която свързва костна присадка и стоманена опора към гръбнака ѝ, за да я изправя. Трудната операция е неуспешна. Според Херера, Кало също саботира възстановяването си, като не почива, както се изисква и отново отваря раните си в пристъп на гняв. Нейните картини от този период, като „Счупена колона“ (1944), „Без надежда“ (1945), „Дърво на надеждата, стани бързо“ (1946) и „Раненият елен“ (1946), отразяват влошеното ѝ здраве.
 
=== Последни години и смърт ===
[[Файл:Studio di Frida Kahlo.jpg|мини|Студиото на Фрида Кало със специално пригодения [[статив (изобразително изкуство)|статив]] и [[инвалидна количка]]]]
[[Файл:2013-12-22 Frida Kahlo Totenmaske anagoria.JPG|мини|Посмъртната маска на леглото ѝ]]
През 1950 г. Кало прекарва по-голямата част от годината в болница в Мексико Сити, където претърпява нова операция на костна трансплантация на гръбнака. Това предизвиква инфекция и налага няколко последователни хирургични операции. След като е изписана, тя е ограничена предимно до Синпта къща, използвайки [[инвалидна количка]] и [[патерици]], за да се придвижва.
 
През тези последни години от живота си, Кало посвещава времето си на политически причини до степен, до която здравето ѝ позволява. Тя се присъединява към Мексиканската комунистическа партия през 1948 г. и се бори за мир, например, като събира подписи за Стокхолмското възвание. Рисува предимно [[натюрморт]]и, изобразявайки [[плодове]] и [[цветя]] с политически символи като [[знаме]]на или [[гълъб]]и. Загрижена е за това, че може да изобрази политическите си убеждения, заявявайки, че „досега съм успяла просто да изразя честността си… трябва да се боря с всичките си сили, за да гарантирам, че малкото положително въздействие, което здравето ми позволява да правя също е от полза за революцията, единствената истинска причина да се живее. Променя стила си на рисуване: нейните мазки, преди това деликатни и внимателни, сега са по-бързи, използването на цветовете по-дръзки, а цялостният стил е по-интензивен и трескав,
 
Фотографът Лола Алварес Браво разбира, че Кало няма много време да живее и организира първата си самостоятелна изложба в Мексико в през април 1953 г. Въпреки че първоначално Кало не трябва да присъства на откриването, тъй като лекарите са я поставили на легло, тя нарежда леглото да бъде преместено от дома ѝ в галерията. За изненада на гостите, тя пристига в линейка и е пренесена на [[носилка]] до леглото, където остава за за партито. Изложбата е не само забележително културно събитие в Мексико, но и събитие в масовата преса по целия свят. Същата година изложбата на галерия Тейт за мексиканско изкуство в Лондон представя пет от нейните картини.
 
Десният крак на Кало е ампутиран вдо коляното поради [[гангрена]] през август 1953 г. Тя е тежко депресирана и тревожна и ползва голямо количество болкоуспокояващи. Когато Ривера започва още една афера, тя се опитва да се самоубие от свръхдоза. Отново е хоспитализирана през април и май. Последните ѝ картини включват „Марксизмът ще даде здраве на болните“ (около 1954 г.), „Фрида и Сталин“ (около 1954 г.) и натюрморта „Да живее живота“ (1954).
 
В последните си дни Кало е предимно прикована от [[бронхопневмония]], въпреки че се появява публично на 2 юли 1954 г., участвайки с Ривера в демонстрация срещу нахлуването на [[ЦРУ]] в [[Гватемала]]. Тя сякаш очаква смъртта си, като говори за това на посетителите и рисува [[скелет]]и и [[ангел]]и в дневника си. Последният чертеж е черен ангел, който биографът Хейдън Ерера интерпретира като Ангел на смъртта. Последните думи, които пише са: „Радостно очаквам изхода - – и се надявам никога да не се върна - – Фрида“ (''Espero Alegre la Salida - – y Espero no Volver jamás'').
 
Демонстрацията влошава болестта ѝ, а в нощта на 12 юли 1954 г. Кало има висока температура и силни болки. Около 6 часа на 13 юли 1954 г. сестрата я намира мъртва в леглото. Кало е на 47 години. Официалната причина за смъртта е [[белодробна емболия]], въпреки че не е извършена аутопсия. Херера твърди, че Кало всъщност е извършила самоубийство. Медицинската сестра, която брои обезболяващите лекарства на Кало, за да следи употребата, заявява, че Кало е взела свръхдоза през нощта, от която е починала<ref name=herrera/>. На нея е предписана максимална доза от седем хапчета, а тя взима единадесет. Освен това дава на Ривера подарък за годишнината от сватбата същата вечер, повече от месец предварително.