Бабадаг: Разлика между версии

След турското завоевание, с указ на [[Баязид II]] в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677 г. за такъв е избрана [[Силистра]]. Според [[Константин Иречек]] през този период Бабадаг е главен дунавски център на [[Дубровник|дубровнишката търговия]]. Местната дубровнишка колония основава своя [[католицизъм|духовна енория]], обединяваша [[Исакча]], [[Измаил]], [[Тулча]], [[Бендер]] и [[Килия]].<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.492]</ref> До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени, София 1918]</ref>. МестнитеСред местните българи саима билимного изключителносъстоятелни богатисемейства – някои от тях са ималипритежават до 4 – 5 000 глави добитък. Градът е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]]., Ва в близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] първо е свещеник там, а след това излиза с [[чета]] в планината [[Бабадаг (планина)|Бабадаг]]. В средата на 19 век е построена българската църква „[[Свети Димитър (Бабадаг)|Свети Димитър]]“ в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха: {{цитат|''“ИИ тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г."''|}}