Свети Йосиф (колеж в София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 15:
Програмата е съставена напълно в духа на френската образователна система и изучаването на френски език е задължително, а на немски – само факултативно. В края на 80-те години училището има 220 ученички – 92 българки, 80 представителки на различни националности от [[Австро-Унгария]], 20 италианки, 10 румънки, 8 германки, 6 французойки и 4 гъркини. Монахините преподавателки са 9, от които 6 французойки, 1 българка, 1 италианка и 1 германка. От 1901 г. училището има филиал в Подуене.<ref name=":0" /> През 1915 г. е признато за основно, а през 1925 г. за средно учебно заведение от [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на просветата]].<ref>100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 - 1941), София, 1941</ref> През [[Първата световна война]] колежът е затворен и сградите се използват от военните.
Колежът се е помещавал в комплекс от сгради до католическата катедрала „[[Свети Йосиф (София)|Свети Йосиф]]“ в София. Имената на архитектите, автори на проекта на катедратала и колежите са незивестни. След бомбардировките се запазват две сгради - основната сграда на колежа и сградата, в която живеят монаси и монахини - учители и учителки в колежите. След закриване на колежа през 1948 г. сградите са национализирани и по-късно около 1969 г. съборени за построяване на гигантска сграда от ''тоталитарен'' тип – „Дом на съветите“. Намерени археологически останки запазват терена
== Вижте също ==
| |||