Георги Димитров (ескадрен миноносец): Разлика между версии

Още през 1949 г., след проведените държавни изпитания в състава на флота, е решено „Озорной“ да бъде предаден на [[Народна република България|България]]. На 21 август 1949 г. с кораба „Н. Й. Вапцаров“ в Севастопол пристигат 100 български моряциматроси, старшини и офицери, които се качват на борда на ескадрения миноносец на 24 август. Първоначално за капитанкомандир на кораба е определенназначен кап.капитан [[капитан II ранг|II]] ранг Христо Кукенски, но скоро след като той приема длъжността е заменен от [[капитан II ранг]] [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]]. След обучението на екипажа, на [[20 февруари]] [[1950]] г. капитан Иван Добрев официално приема кораба.<ref>ЧОНЕВ, Ч. ''Военноморският флот на България.'' София: Издателство „Пропелер“, 2005, с. 158. <nowiki>ISBN 954-9367-21-5</nowiki>.</ref> На 23 февруари ескадреният миноносец пристига във [[Варна]], където приема името „[[Георги Димитров]]“. Официално е зачислен в състава на българските ВМС на [[18 април]] [[1950]] г.

„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска [[акватория]]та на [[Черно море]]. През 1957 г. на борда му правителствена делегация, начелооглавявана сот [[Антон Югов]], прави официално посещение в [[Албания]]. Походът е командван от командващия флота [[контраадмирал]] [[Бранимир Орманов]]<ref>ИлияТОДОРОВ, ТодоровИ. Разрушителят „Георги Димитров“. в-к''Военноморски „Военноморскипреглед,'' преглед“ 2/1999, стр№2, с. 7.</ref>.

През 1958 – 1959 г. корабът осъществява [[щурман]]ски походи по маршрутите Варна–[[Одеса]] и [[Констанца]]-Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но Съветският съюз отказва ремонта и на [[30 септември]] [[1960]] г. корабът осъществява последното си плаване в качеството си на учебен кораб на [[Висше военноморско училище - Варна|Военноморското училище]], след което е бракуван. Разоръженият корпус на кораба е изведен във [[Варненско езеро|Варненското езеро]],. къдетоБракуван потъва при буряе през 1963 г.<ref>КРЪСТЕВА, М., ПАНАЙОТОВ, А. ''Военноморските сили на България 1879 – 2006''. Варна, 2006, с. 24.</ref>