Джордж Вашингтон: Разлика между версии

Вашингтон е главнокомандващ на [[Континентална армия|Континенталната армия]] по време на [[Американската война за независимост]] (1775 – 1783), както и председател на [[Конституционен конвент|Конституционния конвент]] от [[1787]] г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в [[История на САЩ|историята на САЩ]]. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в [[монарх|монарси]] или [[диктатор]]и, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в [[Северна Америка]] и света, заслужава още приживе почетната титла „[[Бащи на нацията|баща на нацията]]“<ref name="laning">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер“, София, 1998, с. 12 ISBN 954-8102-32-3</ref>.

Джордж ВашингтонРоден е роден на [[22 февруари]] [[1732]] г. ([[11 февруари]] [[1732]] г. [[стар стил]]) в [[Поупс Крийк]], [[Пленшън]], южно от [[Колониал Бийч]] в окръг [[Уестморлънд (окръг, Вирджиния)|Уестморлънд]], [[Вирджиния]]. Рожденият му ден се празнува по [[Григориански календар|григорианския календар]], т.е. по нов стил. Трябва да се отбележи, че поПо негово време английската година започва на [[25 март]] ([[Благовещение]]) – допълнителна причина за честото объркване на датата му на раждане. Родното място на Вашингтон е [[Поупс Крийк]], [[Пленшън]], южно от [[Колониал Бийч]] в [[Уестморлънд (окръг, Вирджиния)|окръг Уестморлънд]], [[Вирджиния]].

Вашингтон е част от културния и икономически елит на [[робовладение|робовладелцитеробовладелци]]те плантатори във Вирджиния. Родителите му Августин Вашингтон ([[1693]] – [[12 април]] [[1743]]) и Мери Бол ([[1708]] – [[25 август]] [[1789]]) са потомци на [[англичани|английски]] преселници. Той прекарва голяма част от детството си във фермата Фери в окръг [[Стефърд (окръг)|окръг Стефърд]], близо до [[Фредериксбърг]], като често посещава английските си братовчеди в [[Чотанк]], окръг [[Кинг Джордж (окръг)|окръг Кинг Джордж]]. В значителна степен се образова сам, като стремежът си към знания удовлетворява с четене на книги по [[география]], [[военна история]], [[селско стопанство]], [[математика]] и земемерство.<ref name="lii">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер“, София, 1998, с. 9 ISBN 954-8102-32-3</ref>.

Учи за [[топография|топограф]] (получава дипломата си от [[Вирджински колеж „Уилям и Мери“|Вирджинския колеж „Уилям и Мери“]]) и помага да се извършват измервания в долината [[Шенъндоа]]. През 1749 г. е назначен за официален земемер на окръг [[Кълпепър (окръг, Вирджиния)|Кълпепър]].<ref name="lii">Майкъл Лий Ланинг. 100-те най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство „Репортер“, София, 1998, с. 9 ISBN 954-8102-32-3</ref>. През 1751 г., заедно своя болен полубрат Лоурънс, посещава [[Барбадос]] и оцелява след боледуване от [[вариола]], но лицето му завинаги остава белязано от болестта. Той е положен за [[франкмасон]] във [[Фредериксбърг]] на [[4 февруари]] [[1752]] г. След смъртта на Лоурънс през юли 1752 г. наема, а впоследствие наследява имението [[Маунт Върнън]], окръг [[Феърфакс (окръг, Вирджиния)|окръг Феърфакс]], (Вирджиния)]], близо до [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]].

Според някои находки от последните 20 години, има възможност Вашингтон всъщност да е роден в средностатисическо семейство в [[Ричмънд (Вирджиния)|Ричмънд]], [[Вирджиния]]. Според тази негова биография на 8 години къщата им изгаря при [[пожар]] и така умира баща му. Находките опровергават и друго негово легендарно качество – пословичната честност. Зад нея стоят огромни амбиции, които Вашингтон си е поставял.<ref>''„Тайните на историята: Истинският Джордж Вашингтон“'' (2008), [[National Geographic Channel]]. Пуснат в България: 12 март 2009 г.</ref>

== Война с Франция и индианците (1754 – 1774) ==

На 22 години Джордж Вашингтон е сред първите участници в конфликт, който по–късно се превръща в мащабна война. През [[1752]] г. [[Франция]] започва военна окупация на [[Охайо]], към което има претенции и Вирджиния. Вашингтон е пратеникът, който носи на французите ултиматума от [[Робърт Дуинидъл]], губернатор на Вирджиния, но французите отказват да се изтеглят. През [[1754]] г. Вашингтон, който вече е произведен в [[подполковник]] в Първи вирджински полк, води мисия в Охайо. Прави засада на френско–канадски разузнавателен отряд, като убива 10 души, включително и водача на отряда [[Жозеф Кулон дьо Жюмонвил]]. След това Вашингтон построява укреплението [[Форт Несесити]] („необходимост“), което се оказва напълно безполезно, и скоро се предава на обградилите го многобройни френски и [[индианци|индиански]] военни части. В условията за [[капитулация]] на форта, които Вашингтон подписва, е включено и признание, че той е издебнал и е извършил „покушение“ срещу живота на Жюмонвил. [[битка при Жюмонвил Глен|Аферата „Жюмонвил“]] се превръща в международен инцидент и подпомага започването на [[Френска и индианска война|Френската и индианска война]], част от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]].

Вашингтон е освободен от французите срещу обещанието да не се връща в Охайо поне за година. През [[1755]] г. се включва в [[експедиция Брадок|експедицията Брадок]], която е амбициозен опит на [[Великобритания|британската]] армия да си възвърне Охайо. Експедицията завършва с провала в [[битка при Мононгахела|битката при Мононгахела]].<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/9580/ |title = The Battle of the Monongahela |website = [[World Digital Library]] |date = 1755 |accessdate = 2013-08-05 }}</ref>. Вашингтон се изплъзва чрез бягство, като 2 коня са убити под него и получава 4 дупки от куршуми в палтото си. В същото време показва хладнокръвие пред огъня, като организира сравнително стройно отстъпление. Във Вирджиния Вашингтон е обявен за герой и ръководи Първи вирджински полк за няколко години. През [[1758]] г. отново е в действие и участва в експедицията на генерал [[Джон Форбс]], която успешно отблъсква французите от [[Форт Дюкен]].

През [[1774]] г. Вашингтон вече е сред най–богатите хора в колониите. Същата година е избран за делегат от Вирджиния в [[Континентален конгрес|Първия континентален конгрес]]. Въпреки че [[Американска революция|Американската революция]] все още не се е превърнала във война, напрежението между колониите и [[Великобритания]] продължава да расте – знак за това е, че Вашингтон участва във Втория континентален конгрес изцяло във военна [[униформа]] – единственият делегат, облечен така.

== Американската революция (1775 – 1783) ==

На [[15 юни]] [[1775]] г. Континенталният конгрес назначава Вашингтон за главнокомандващ на току-що сформираната [[Континентална армия]]. Предложението за назначението идва от делегата от [[Масачузетс]] [[Джон Адамс]], който изтъква „неговите„''неговите умения като офицер…, големите му таланти и широко скроения му характер“характер''“. Той поема командването на [[3 юли]].

Вашингтон успешно отблъсква британските сили от [[Бостън]] на [[17 март]] [[1776]] г. като разполага [[артилерия]] на височините [[Дорчестър]]. [[Британска армия|Британската армия]], водена от генерал [[Уилям Хоу]], се оттегля до [[Халифакс (Нова Скотия)|Халифакс]], [[Канада]], и армията на Вашингтон се насочва към [[Ню Йорк]] в очакване там на британска офанзива. Вашингтон губи [[битка на Лонг Айлънд|битката на Лонг Айлънд]] ([[22 август]]), но успява да спаси голяма част от силите си. Променливият успех на битките в [[Ню Джърси]] поставят под съмнение успеха на Американската революция.

[[Файл:Washington Crossing the Delaware by Emanuel Leutze, MMA-NYC, 1851.jpg|мини|250px300px|''„Джордж Вашингтон пресича Делауеър“'']]

По–късно същата година генерал Хоу води атака, която има за цел превземането на колониалната столица [[Филаделфия]]. Той на няколко пъти побеждава силите на Вашингтон и успява да изпълни целта си. Опитът за обрат на военните действия от страна на Континенталната армия при битката при [[Джърматаун]] се проваля, поради спусналата се [[мъгла]] и настъпилото объркване. В резултат на това Вашингтон е принуден да се пенсионира и оттегли за зимата във [[Фордж Вали]].

Въпреки всичко армията на Вашингтон успява да се съвземе от загубата и прекараната тежка зима и чрез тренировките, които прилага [[Германия|германския]] барон [[Фридрих фон Щойбен]], значително подобрява боеспособността си. По-късно атакува британските военни части, които се придвижват от Филаделфия към Ню Йорк в [[Битка при Монмаут|битката при [[Монмаут]] на [[28 юни]] [[1778]] г.

През [[1781]] г. американските сили заедно с френската [[пехота]] и флот обграждат генерал Корнуолис край [[Йорктаун]], Вирджиния. С бърз марш Вашингтон присъединява армията си към тази офанзива и след непрекъснат натиск британските сили се предават. Капитулацията[[Капитулация]]та на британските сили е фактическия край на техните опити за потушаване на Революцията. През март [[1783]] г. е разкрит заговор, в който участват някои от офицерите на Вашингтон, като причината за това са забавени плащания – бунтът е потушен. По–късно през същата година при условията на [[Парижки договор (1783)|Парижкия договор]] Великобритания признава американската независимост. Като резултат на [[2 ноември]] генерал Джордж Вашингтон изнася прощална реч пред своите войници, събрани в [[Рок Хил]], Ню Джърси, последвана от такава пред офицерите на [[4 декември]].

== Между революцията и президентството (1783 – 1789) ==

На [[23 декември]] [[1783]] г., генерал Джордж Вашингтон подава оставка от задълженията си на главнокомандващ на армията. Това става пред [[Конгрес на САЩ|Конгреса]]а, който по това време заседава в Мериленд Стейт Хауз в [[Анаполис]]. Това действие е от изключителна важност за младата държава и създава прецедент, при който цивилни и избрани служители, а не военните, упражняват върховната власт. Положението и властта, която притежава Вашингтон са такива, че ако има желание да заграби властта, както преди него е направил [[Юлий Цезар]], а след него [[Наполеон I|Наполеон]], то той е нямало да има проблем. В действителност сред най-големите му привърженици съществува желанието Вашингтон да задържи за постоянно властта и да стане [[крал]], но той, както и повечето [[бащи на нацията]], не одобрява тази идея.

Джордж Вашингтон председателства [[Конституционен конвент|Конституционния конвент]] във [[Филаделфия]] през [[1787]] г. Той не участва в по-голямата част от дебатите, но неговият престиж е достатъчно голям, за да поддържа колегиален дух между делегатите. Той налага дух на конфиденциалност при разговорите, което кара мнозина да смятат, че основните принципи на президентската институция в [[САЩ]] са създадени, като са оформяни специално за Вашингтон. След края на [[Конвент|конвента]], активната поддръжка на Вашингтон убеждава мнозина, включително и представителите на Вирджиния да приемат [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]].

== Президентство (1789 – 1797) ==

През [[1798]] г. Вашингтон е назначен за [[Генерал-майор|генерал–майор]] в [[армията на САЩ]] (''Lieutenant General'', по онова време най–високата степен). Назначаването на Вашингтон е като предупреждение за [[Франция]], войната с която по това време изглежда предстояща. Вашингтон никога не изпълнява активна служба и до смъртта си е воден в армейските регистри като пенсиониран [[Генерал-лейтенант|генерал–лейтенант]], което е еквивалент на поста му като тризвезден генерал и главнокомандващ от времето на войната за независимост.

След назначението му през 1798 г. Вашингтон се разболява от остър [[ларингит]] и умира на [[14 декември]] [[1799]] г. в дома си. Съвременните експерти смятат, че Вашингтон е починал или от остра [[стрептококова инфекция]] на гърлото или поради пускането на кръв като част от лечението, шока от това, [[асфикция]] и [[дехидратация]]. Лекарят, който пуска кръв на Вашингтон, е [[Бенджамин Ръш]], който горещо е агитирал за отстраняването на Вашингтон по време на войната за независимост. Вашингтон е погребан в семейната гробница в Маунт Върнън.