Рипалс (линеен крайцер, 1916): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 87:
При избор на калибъра за спомагателната артилерия на „Ринаун“ и „Рипалс“ има връщане към 102-мм оръдия. Фишър винаги е протестирал против тежката противоминна артилерия на дредноутите, и в случая с новите линейни крайцери той успява да утвърди за замяната на връщането на линкорите и на линейните крайцери от 152-мм калибър към по-лекия 102-мм.
 
Пред отдела по въоръженията стои сериозна задача. За увереното поразяване на новите разрушители на противника разрушителното действие на 14-кг 102-мм снаряд е съвършенно недостатъчно (в сравнение с 45-кг снаряд на 152-мм установки). Решаването на проблема е възможно само когато се осигури по-голяма плътност на огъня, за което е необходимо разполагането на кораба на колкото е въможно повече оръдия, което при използването на единични установки предизвиква маса трудности. Изхода от положението се появява след създаването на триоръдейния лафет за 102-мм оръдие, което теоретично позволява без трудности да се разположи достатъчно мощна противоминна [[батарея]]. Първоначално в новата установка се предполага използването на скорострелните 102-мм оръдия от типа MK.V, обаче тази по всички отношения удачна артсистема лошо се съвместява с оборудването за управление на стрелбата. Отказването от системата за централно насочване на противоминния калибър по тази причина се смята от Адмиралтейството за неразумно, и Mk.V е решено да се замени с модела Mk.VIII от същия калибър. Тази артсистема значително по-добре се съчетава с оборудването за управление на стрелбата, наистина отстъпвайки по надждност на Mk.V. Първия морски лорд е за приемането на Mk.VIII, но отдела по въоръженията предлага да се създаде ново оръдие, със ствола на Mk.V и затвора на Mk.VIII. Тази идея е одобрена през април 1915 г., и като оръдия на строения лафет попадат Mk.lX. Тройния лафет, с обозначението T.I-MK.I, осигурява на своите три оръдия независимо насочване по вертикала (ъгъл на възвишение 30°, на наклон – 10°). При ъгъл на възвишение 30° далечината на стрелба с 10-кг изстрел съставлява 12 344 м (66,5 [[кабелт]]а). Установката се оказва неудачна – тя изисква увеличен до 32 човека обслуживащ персонал (за сравнение – кулите на ГК обслуживат 64) и, без да има машинно задвижване при собствено тегло от 17,5 т, е много неповратливива. Теоретично нейната скорострелност е 10 – 12 изст./мин на ствол, обаче на практика темпа на стрелба на средното оръдие се оказва много по-нисък, тъй като на неговата прислуга пречат разчетите на страничните оръдия.
Пред отделом вооружений стояла серьёзная задача. Для уверенного поражения новых эсминцев противника разрушительного действия 14-кг 102-мм снаряда было совершенно недостаточно (по сравнению с 45-кг снарядом 152-мм установки). Решить проблему можно было, только обеспечив возможно большую плотность огня, для чего требовалось разместить на корабле как можно больше орудий, что при использовании одиночных станков вызывало массу трудностей. Выход из положения появился после создания трёхорудийного лафета под 102-мм орудие, что теоретически позволяло без труда разместить достаточно мощную противоминную батарею. Первоначально в новой установке предполагалось использовать скорострельные 102-мм орудия типа MK.V, однако эта во всех отношениях удачная артсистема плохо совмещалась с оборудованием управления стрельбой. Отказываться от системы центральной наводки противоминного калибра по этой причине в Адмиралтействе посчитали неразумным, и Mk.V было решено заменить на модель Mk.VIII того же калибра. Эта артсистема значительно лучше сочеталась с оборудованием управления стрельбой, правда её надёжность уступала Mk.V. Первый морской лорд был за принятие Mk.VIII, но отдел вооружений предложил создать новое орудие, взяв ствол от Mk.V, а затвор – от Mk.VIII. Эта идея была одобрена в апреле 1915 года, и в качестве орудия на строенный лафет попали Mk.lX. Тройной лафет, получивший обозначение T.I-MK.I, обеспечивал трём своим орудиям независимое наведение по вертикали (угол возвышения 30°, склонения – 10°). При угле возвышения 30° дальность стрельбы 10-кг выстрелом составляла 12 344 м (66,5 кбт). Установка оказалась неудачной – она требовала увеличенного до 32 человек обслуживающего персонала (для сравнения – башню ГК обслуживали 64) и, не имея силового привода при собственном весе 17,5 т, была очень неповоротливой. Теоретически её скорострельность составляла 10 – 12 выст./мин на ствол, однако на практике темп стрельбы среднего орудия оказался заметно ниже, поскольку его прислуге мешали расчёты боковых орудий.
 
Всичко на „Ринаун“ и „Рипалс“ поставят по пет такива установки, като тяхното разположение следва да се оцени като удачно – две установки побордно на платформата на бойната рубка достатъчно високо над палубата на полубака, извън зоната на действие на барутните газове на носовите оръдия ГК при стрелба зад траверса; трите останали – по диаметралната плоскост: една между кърмовия комин и [[гротмачта]]та, двете други на кърмовата надстройка линейно-терасовидно. Освен строените установки, всеки кораб получава още по две оръдия от същия модел Mk.lX на единични лафети CP.I – по краищата от носовата надстройка, веднага зад кулата на ГК „В“. Подобна схема за разполагане на противоминната артилерия осигурява добро разпределение на огъня, което отчасти компенсира мудността на установките.
Всего на „Ринауне“ и „Рипалсе“ разместили по пять таких установок, причём их расположение нужно признать удачным – две установки побортно на платформе боевой рубки достаточно высоко над палубой полубака, вне зоны действия пороховых газов носовых орудий ГК при стрельбе за траверз; три остальные – в диаметральной плоскости: одна между кормовой трубой и грот-мачтой, две другие на кормовой надстройке линейно-возвышенно. Кроме строенных установок, каждый корабль получил ещё по два орудия той же модели Mk.lX на одиночных станках CP.I – по краям от носовой надстройки, сразу за башней ГК „В“. Подобная схема размещения противоминной артиллерии обеспечивала хорошее распределение огня, что отчасти компенсировало неповоротливость установок.
 
Стрелбата на противоминната артилерия контролират два прибора за управление на стрелбата, един от които се намира на платформа на [[фокмачта]]та, под поста за управление на стрелбата на главния калибър, а другия – на гротмачтата.
Стрельба противоминной артиллерии контролировалась двумя приборами управления стрельбой, один из которых находился на платформе фок-мачты, под постом управления стрельбой главного калибра, а другой – на грот-мачте.
 
=== Зенитно въоръжение ===