Рипалс (линеен крайцер, 1916): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 87:
При избор на калибъра за спомагателната артилерия на „Ринаун“ и „Рипалс“ има връщане към 102-мм оръдия. Фишър винаги е протестирал против тежката противоминна артилерия на дредноутите, и в случая с новите линейни крайцери той успява да утвърди за замяната на връщането на линкорите и на линейните крайцери от 152-мм калибър към по-лекия 102-мм.
Пред отдела по въоръженията стои сериозна задача. За увереното поразяване на новите разрушители на противника разрушителното действие на 14-кг 102-мм снаряд е съвършенно недостатъчно (в сравнение с 45-кг снаряд на 152-мм установки). Решаването на проблема е възможно само когато се осигури по-голяма плътност на огъня, за което е необходимо разполагането на кораба на колкото е въможно повече оръдия, което при използването на единични установки предизвиква маса трудности. Изхода от положението се появява след създаването на триоръдейния лафет за 102-мм оръдие, което теоретично позволява без трудности да се разположи достатъчно мощна противоминна [[батарея]]. Първоначално в новата установка се предполага използването на скорострелните 102-мм оръдия от типа MK.V, обаче тази по всички отношения удачна артсистема лошо се съвместява с оборудването за управление на стрелбата. Отказването от системата за централно насочване на противоминния калибър по тази причина се смята от Адмиралтейството за неразумно, и Mk.V е решено да се замени с модела Mk.VIII от същия калибър. Тази артсистема значително по-добре се съчетава с оборудването за управление на стрелбата, наистина отстъпвайки по надждност на Mk.V. Първия морски лорд е за приемането на Mk.VIII, но отдела по въоръженията предлага да се създаде ново оръдие, със ствола на Mk.V и затвора на Mk.VIII. Тази идея е одобрена през април 1915 г., и като оръдия на строения лафет попадат Mk.lX. Тройния лафет, с обозначението T.I-MK.I, осигурява на своите три оръдия независимо насочване по вертикала (ъгъл на възвишение 30°, на наклон – 10°). При ъгъл на възвишение 30° далечината на стрелба с 10-кг изстрел съставлява 12 344 м (66,5 [[кабелт]]а). Установката се оказва неудачна – тя изисква увеличен до 32 човека обслуживащ персонал (за сравнение – кулите на ГК обслуживат 64) и, без да има машинно задвижване при собствено тегло от 17,5 т, е много неповратливива. Теоретично нейната скорострелност е 10 – 12 изст./мин на ствол, обаче на практика темпа на стрелба на средното оръдие се оказва много по-нисък, тъй като на неговата прислуга пречат разчетите на страничните оръдия.
Всичко на „Ринаун“ и „Рипалс“ поставят по пет такива установки, като тяхното разположение следва да се оцени като удачно – две установки побордно на платформата на бойната рубка достатъчно високо над палубата на полубака, извън зоната на действие на барутните газове на носовите оръдия ГК при стрелба зад траверса; трите останали – по диаметралната плоскост: една между кърмовия комин и [[гротмачта]]та, двете други на кърмовата надстройка линейно-терасовидно. Освен строените установки, всеки кораб получава още по две оръдия от същия модел Mk.lX на единични лафети CP.I – по краищата от носовата надстройка, веднага зад кулата на ГК „В“. Подобна схема за разполагане на противоминната артилерия осигурява добро разпределение на огъня, което отчасти компенсира мудността на установките.
Стрелбата на противоминната артилерия контролират два прибора за управление на стрелбата, един от които се намира на платформа на [[фокмачта]]та, под поста за управление на стрелбата на главния калибър, а другия – на гротмачтата.
=== Зенитно въоръжение ===
| |||