Недостатъците на грамофонните плочи са трудоемкото им производство, изискването за високо качество на материала и спазването напрецизна технология на производство, сравнително трудното съхранение (предпазване от запрашване, драскане), малката продължителност на записа – около 25 минути при диаметър на плочата 300 mm, големите им размери, диаметър и маса.
Предимствата на плочите са издръжливостта, дълготрайността при добро съхранение и просвирванипросвирване на качествен грамофон (вечния"вечният" звуконосител), добри динамични характеристики, добра [[честота|честотна]] лента на записа, приближаваща се максимално до реалното звучене, за разлика от съвременните [[компактдиск]]ове, където звуковият сигнал преминал веднъж в цифров формат, при който значително се намаляват качествата на сигнала, които след това не могат да бъдат възстановени. Споменатите по-горе характеристики правят плочите по-добри в реалното звуково възпроизвеждане от всички носители на записи, като компактдискове и лентови носители на запис, като [[аудиокасета|аудиокасети]] и др. През последните няколко години интересът към грамофонната плоча се завръща, поради най-реално възпроизвеждане на записания звук. Възраждавъзражда се и производството на съвременни грамофони и грамофонни дози, които имат много по-добри качества и по-дълъг живот.
