Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

редакция без резюме
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
| герб =
}}
'''Константин VII ПорфирогенетПорфирогенит''' (на [[гръцки език|гръцки]] Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлявал [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] от 913 г. (фактически от 945 г.) до смъртта си през 959 г. Принадлежи към т.нар. [[Македонска династия]].
 
Константин VII Багренородни е син на император [[Лъв VI Философ]] и [[Зоя Карбонопсина]]. Името '''''„[[Багренородни]]“''''', или ПорфирогенетПорфирогенит, т.е. „роден в пурпур“, получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.
 
След смъртта на Лъв VI през 912 г. има спорове относно легитимността на малолетния Константин, тъй като е син от четвъртия брак, обявен за незаконен от заточения по това време патриарх [[Николай Мистик]]. Тогава Константин става съимператор заедно с чичо си [[Александър (Византийска империя)|Александър]], който вероятно е обмислял да се отърве от невръстния си племенник. При Александър е подновена войната срещу [[Първа българска държава|България]], която предстояло да постави империята пред сериозни затруднения.
[[File:Porphyrogenetus.jpg|thumb|190px|left|Изображение на император Константин VII Порфирогенет, коронован от Христос.]]
 
В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин. Въпреки че е пълнолетен, Константин VII ПорфирогенетПорфирогенит има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
 
== Самостоятелно управление ==