Константин VII Багренородни: Разлика между версии

{{Основна|[[Роман I Лакапин]]}}

Присвоявайки титлите „[[Василевс]]“ и „[[Василеопатор]]“, от 920 г. Роман Лакапин фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през 927 г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I (България)|Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на българите“ и обособяване на независима българска патриаршия.

 

В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин. Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенит има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.