Георги Франдзес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nauka премести страница „Георгий Сфранцес“ като „Георги Сфранцес
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
}}
'''ГеоргийГеорги Сфранцес''' ({{lang-el|Γεώργιος Φραντζής}}, Georgios Sphrantzes) ([[30 август]] [[1401]], [[Константинопол]] - след [[1478]], остров [[Корфу]]) е последният [[Византия|византийски]] [[историк]], държавендворцов деятел.сановник, Тойдържавник еи наместникдипломат напри императорите [[ПатраМануил II Палеолог]], и [[СилимврияКонстантин XI Палеолог]]. Осъществява дипломатически мисии в Грузия, Трапезунд, Морея, на Егейските острови и при османците. През 1432 г. е назначен за управител на [[МистраПатра]]., Ота 1451през до1446 1453г. годинаи е великна [[логотетМистра]]. През 1432 г. е удостоен с титлата протоспатарий. Намира се в Константинопол, когато османците превземат града, и през 1453-1454 година е в турскитехен пленпленник. След товаОсвободен е и постъпва на служба при пелопонеския деспот [[Тома Палеолог]]. ХроникатаПоследователно посещава някои градове на СфранцесАпенините („Мемоари“Рим, Анкона, Витербо), обхващана периодаЙонийските 1413-1477острови година,и основанав Сърбия. Към края на неговияживота дневник,си съдържаприема достовернамонашество информацияи завършва живота си около 1477/1478 г. в манастир на остров Керкира (Корфу).
 
Хрониката на Сфранцес („Мемоари“) обхваща периода 1413-1477 година, основана на неговия дневник, съдържа достоверна информация.
== Източници ==
*{{cite journal|last = Младенов | first = Момчил | title = Светът на един византийски сановник от XV век|journal = България, българите и Европа – мит, история, съвремие.|volume=Т. 6|location=Велико Търново|year=2013|publisher = Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“| isbn=978-954-524-930-3|pp= 117 124| url=http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=4796&type=.pdf|ref=harv}}
 
{{Византийски историци}}