Уикипедия

Българска комунистическа партия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки
добавки
Ред 49:
Официалната забрана на партията води до окончателно овладяване на нейните оцелели структури от свързаното със Задграничното представителство нейно ляво крило. Забраната е съпътствана от [[амнистия]], при която са освободени много партийни активисти, осъдени през предишните месеци. На нелегалната Витошка конференция през май 1924 година е избрано ново партийно ръководство с оглавен от [[Станке Димитров]] Политически отдел и новосъздадена Военна организация, начело с [[Коста Янков]].{{hrf|Фосколо|2013|77 – 78}}
 
БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, като Задграничното представителство планира контрабандното пренасяне в страната на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях. Тази политика е активно поддържана от Георги Димитров и Васил Коларов с подкрепата на председателя на Коминтерна [[Григорий Зиновиев]], въпреки по-резервираната позиция на съветското ръководство. През август българската брегова охрана залавя кораб с оръжие, идващ от [[Севастопол]], което прави планираните за есента действия невъзможни и те са отложени за следващата пролет.{{hrf|Фосколо|2013|74 – 76}}
БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, въпреки че Коминтернът я съветва за снемането му и липсват обективни условия за избухването му. Налагаше се смяна на курса към въоръжено въстание с оглед съхраняване на силите и изчакване на нов революционен подем. Това не е сторено от ЦК на БКП и в създадената към ЦК военна организация, надделяха привържениците на ултраляв, терористичен курс. Това са привърженици на теорията, че не чрез масова борба, а чрез терор може да се смъкне диктатурата. Същността на ултралевия уклон чрез терор да се достигне до въоръжено въстание, не отчита, че вече практически не съществуват условия за това.{{hrf|Фол|1981|342}}
 
Междувременно подготовката за въоръжено въстание в България губи поддръжници в съветското ръководство. През януари 1925 година Васил Коларов, променя позицията си, а през април Димитров, който първоначално възразява срещу отказа от въоръжени действия, е извикан в Москва и се присъединява към позицията на ръководството. На 14 април Димитров и Коларов изпращат изрични указания до партийното ръководство в страната да се прекратят всякакви въоръжени и терористични акции, освен при самозащита. На 16 април, преди пристигането на тези нареждания в София, комунистите извършват [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]].{{hrf|Фосколо|2013|82 – 83}}
На [[16 април]] [[1925]] г. крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват [[атентат в църквата Св. Неделя|атентата в църквата „Св. Неделя“]] в [[София]], при който загиват видни личности и много невинни граждани. В организираните от правителството на [[Александър Цанков]] репресии срещу опозицията след атентата са избити множество видни комунисти ([[Априлски събития в България през 1925 година]]).
 
Още в началото на 1925 година партийното ръководство в страната е шокирано от обрата в политиката на Коминтерна и прави безуспешни опити да издейства запазването на курса към въоръжени действия.{{hrf|Фосколо|2013|84}} В същото време властите засилват натиска срещу Военната организация, много от нейните ръководители са арестувани или загиват в сблъсъци.{{hrf|Фосколо|2013|84}} Така остатъците от ръководството, начело с Коста Янков, решават все пак да реализират дълго планирания мащабен терористичен акт.{{hrf|Фосколо|2013|84}} При атентата загиват видни личности и много невинни граждани. Той става повод за вълна от репресии срещу крайната левица, станала известна като [[Априлски събития в България през 1925 година|Априлски събития]], при която са избити и множество видни комунисти.
На Московското съвещание през лятото на 1925 г. и на Виенския пленум през [[1926]] г. умереното крило в партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, успява да наложи свалянето на курса към въоръжено въстание. Междувременно правителството на проф. Александър Цанков под натиска на международното обществено мнение е сменено с това на [[Андрей Ляпчев]], който в известна степен смекчава противопоставянето с комунистите.
 
Разгромът на БКП след атентата става причина нейният Централен комитет да бъде преместен във Виена, а в България остава да действа само Изпълнително бюро. През следващите месеци в партийното ръководство възникват остри конфликти, като Димитров и Коларов са обвинявани в „ляво сектантство“ и предателство за провалите със Септемврийското въстание и Атентата в „Света Неделя“. Изпълнителното бюро дори се опитва да отстрани Георги Димитров и Станке Димитров от Централния комитет, но след четиримесечна анкета е решено, че то няма право да отстранява функционери, назначени от Коминтерна.{{hrf|Фосколо|2013|102 – 105}}
 
Междувременно управляващите се ориентират към либерализация, в знак на което в началото на 1926 година министър-председателят Александър Цанков е заменен от по-умерения [[Андрей Ляпчев]]. Малко след това е обявена амнистия на над 1000 политически затворници, включително комунисти, някои от които се връщат от Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|102 – 103}}
 
Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през [[1927]] г. [[Конференция на безпартийните работнически групи]] се създава '''Работническа партия''' с печатен орган „[[Работническо дело]]“ като легално проявление на БКП. Създадени са и свързаните с нея [[Работнически младежки съюз]] и [[Независими работнически професионални съюзи]].
 
На Втората партийна конференция през 1928 година група млади активисти, начело с [[Петър Искров]] и [[Никола Кофарджиев]], остро критикуват партийните лидери Димитров и Коларов като „десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепят, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна, който през лятото на 1929 година се опитва да посредничи между тях в търсене на компромис.{{hrf|Фосколо|2013|112 – 116}}
 
През [[1929]] г. Работническата партия организира серия големи стачки в България, което донякъде възвръща нейната популярност. На парламентарните избори през 1931 г. печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през [[1932]] г. печели мнозинството гласове в Общинския съвет в София, но правителството на [[Народния блок]] отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори.
Line 61 ⟶ 67:
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година Българската комунистическа партия отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на всички партии в страната нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната{{hrf|Недев|2007|299 – 300}}.
 
Защитата на Георги Димитров на [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]] му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света и ръководни позиции в Коминтерна. ТоваВъзползвайки позволявасе наот неготова, както и нав Василпоредния Коларовобрат успешнов даофициалната отстранятсъветска отполитика, Димитров и Коларов организират чистка в ръководството на партиятаБКП, левитевсе сектантиоще наконтролирано от техни открити противници. В поредица пленуми през [[1935]] и [[1936]] ггодина те са обвинени във фракционерство и троцкизъм, а няколкостотин пребиваващи в Съветския съюз партийни активисти са съдени в два показни процеса.{{hrf|Фосколо|2013|217 – 218}}
 
БКПСлед сечистките отказваБКП отзаема враждебнотопримирителна отношениепозиция към земеделската и социалдемократическата партия и се опитва да търси сътрудничество с тях за създаването на [[Народен фронт]] в съответствие с решенията на Седмия конгрес на Коминтерна., Вактивен основатаучастник нав тезичието решенияприемане стоие Георги Димитров, който по онова време е генерален секретар на международната организация.
 
През [[1938]] г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името '''Българска работническа партия'''.
Line 169 ⟶ 175:
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
* {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}}
* {{cite book | last = Фол | first = Александър | authorlink = Александър Фол | coauthors = и др | year = 1981 | title = Кратка история на България | publisher = Изд. на „Наука и изкуство“ | location = София}}
* {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2}}
* {{cite book | last = Цураков | first = Ангел | year = 2008 | title = Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България | publisher = Изд. на „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-790-X}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_комунистическа_партия“.