Присад (област Бургас): Разлика между версии

Село Присад е разположено на двадесетина километра югозападно от Бургас, а землището му надхвърля седемнадесет хиляди декара. Най-голямата надморска височина, измерена там е 49 метра.

В селото се отглеждахаотглеждат около 5 хиляди декара лозя – [[Каберне Совиньон]], [[Розе от Южния бряг]] и др., Закоито съжаление в момента лозятапо-късно са изоставени.

До скоровторото селотодесетилетие бешена 21 век селото водоснабденое водоснабдявано с промишлена вода от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]].

На село Присад и на добричкото село Присад има кръстен остров в Антаркдида, наречен Остров ПрисадАнтарктида, намиращ се в групата на Южните Шетландски острови, северно от остров Лоу.

Свещеници, които са служили в църквата "Света„Света Троица"Троица“: Отец Константин (който е идвал на бял кон от село [[Зидарово]]), отец Елефтерий, двама отци с името Петър, отец Стелиян Кунев.

В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище (1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов - – по прякор "Каунчето"„Каунчето“. Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.

През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях, са закупени четиринадесет книги – предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище "Възраждане"„Възраждане“ се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.

Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - – като анализира езика и носията им - – присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]те.

На 19 Ноемвриноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване„допитване до народа"народа“, инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за„за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години"години“.

През 1948 година Ахлатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] - – [[Зидарово]], което минава близо до селото.

През 1949- – 1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]]. В края на 2018 г. останките от разрушеното училище бяха съборени.

През 1956 г. е наложено Кооперирането. Не е имало нито голям ентусиазъм, нито някаква ясно очертана съпротива. Земята се окрупнява, синорите се разорават, започва употребата на изкуствени торове. Първият председател на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] е Ахмед Чолаков от съседното село [[Димчево]]. В Присад е изградена [[Машинно-тракторна станция|МТС]]. Нейни ръководители през различните години са основателят ѝ Михо Янчев, Стоян Петков - – Загареца и Костадин Калфов. Механик е Димитър Кичуков. Дългогодишни бригадири в полевъдството са Иван Атанасов и Янчо Мавров. На територията на присадското землище са изградени [[свинекомплекс]] и [[овцеферма]]. Ръководител на животновъдството е Ирина Вълчева. Ветеринарното обслужване е поверено на днешният кметски намесник Пенка Стоянова. Много удачно се оказва саденето на [[ябълкови градини]] и [[Лозе|лозя]]. Присадската земя се оказва много пдходяща за сорта "„[[Каберне Совиньон|Каберне]]"“ и "„[[Розе от южния бря]]г"г“. В тази област работят Иван Атанасов, Янчо Батилов, Елена Фъртунова и Янчо Мавров.

През 1983 г. са асфалтирани всички улици със специално отпуснати средства от [[Министерството на финансите]]. Необходимата сума е набавана с решаващата помощ на Иван Василев (Гърков).

През 1984 г. от язовир "Мандра"„Мандра“ Присад е водоснабденои с промишлена вода за поливане.

Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна„Златна Есен"Есен“. Негов кръстник е кмата на [[Созопол]] [[Панайот Рейзи]]. Неговият мандат започва през 2007 г.