Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

форматиране: 9x кавички, 5x тире, 2x нов ред, 2 интервала, месец, тире-числа (ползвайки Advisor)
м
(форматиране: 9x кавички, 5x тире, 2x нов ред, 2 интервала, месец, тире-числа (ползвайки Advisor))
 
== География ==
Село Присад е разположено на двадесетина километра югозападно от Бургас, а землището му надхвърля седемнадесет хиляди декара. Най-голямата надморска височина, измерена там е 49 метра.
 
В селото се отглеждахаотглеждат около 5 хиляди декара лозя – [[Каберне Совиньон]], [[Розе от Южния бряг]] и др., Закоито съжаление в момента лозятапо-късно са изоставени.
 
До скоровторото селотодесетилетие бешена 21 век селото водоснабденое водоснабдявано с промишлена вода от [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]].
 
На село Присад и на добричкото село Присад има кръстен остров в Антаркдида, наречен Остров ПрисадАнтарктида, намиращ се в групата на Южните Шетландски острови, северно от остров Лоу.
 
== История ==
 
През 1304 г. между Присад и [[Димчево]] (Лъката-старото корито на [[Факийска река]]-Скафида) се провежда битката между войските на цар [[Тодор Светослав|Теодор Светослав]] и византийския император [[Михаил IX Палеолог]], след която [[България]] си връща Южното Черноморие.
 
След 1944 г., след като религията е обявена за „опиум за народите“ присадската църква е оставена да се руши. Това продължава до 1982, когато епархийският свещеник Птър Янакиев успява да издейства окръгляването на храма и неговия ремонт. Шеф на ремонтната група е Иван Калпаков. С настъпване на промените присадци започват да полагат повече грижи за своя храм. През 2008 г. тържествено е отбелязан неговият сто годишен юбилей.
 
Свещеници, които са служили в църквата "Света„Света Троица"Троица“: Отец Константин (който е идвал на бял кон от село [[Зидарово]]), отец Елефтерий, двама отци с името Петър, отец Стелиян Кунев.
 
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище (1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов - – по прякор "Каунчето"„Каунчето“. Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях, са закупени четиринадесет книги – предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище "Възраждане"„Възраждане“ се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - – като анализира езика и носията им - – присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]те.
 
През периода 1910 – 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 – 80 г. По-късно работи д-р Михаил Христов.
 
На 19 Ноемвриноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване„допитване до народа"народа“, инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за„за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години"години“.
 
През 1948 година Ахлатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] - – [[Зидарово]], което минава близо до селото.
 
През 1949- – 1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]]. В края на 2018 г. останките от разрушеното училище бяха съборени.
 
През 1949 г. В С. Присад прозвънява първият [[телефон]].
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
 
През 1956 г. е наложено Кооперирането. Не е имало нито голям ентусиазъм, нито някаква ясно очертана съпротива. Земята се окрупнява, синорите се разорават, започва употребата на изкуствени торове. Първият председател на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] е Ахмед Чолаков от съседното село [[Димчево]]. В Присад е изградена [[Машинно-тракторна станция|МТС]]. Нейни ръководители през различните години са основателят ѝ Михо Янчев, Стоян Петков - – Загареца и Костадин Калфов. Механик е Димитър Кичуков. Дългогодишни бригадири в полевъдството са Иван Атанасов и Янчо Мавров. На територията на присадското землище са изградени [[свинекомплекс]] и [[овцеферма]]. Ръководител на животновъдството е Ирина Вълчева. Ветеринарното обслужване е поверено на днешният кметски намесник Пенка Стоянова. Много удачно се оказва саденето на [[ябълкови градини]] и [[Лозе|лозя]]. Присадската земя се оказва много пдходяща за сорта "[[Каберне Совиньон|Каберне]]" и "[[Розе от южния бря]]г"г“. В тази област работят Иван Атанасов, Янчо Батилов, Елена Фъртунова и Янчо Мавров.
 
През 1956 г. е изградено ново кметство. Тогава кмет е Георги Финдулов.
През 1967 г. селото е водоснабдено с питейна вода от собствен водоизточник. Съдействие оказва Станчо Янев.
 
През 1983 г. са асфалтирани всички улици със специално отпуснати средства от [[Министерството на финансите]]. Необходимата сума е набавана с решаващата помощ на Иван Василев (Гърков).
 
През 1984 г. от язовир "Мандра"„Мандра“ Присад е водоснабденои с промишлена вода за поливане.
 
През 1985 – 1986 г. е построена изцяло сградата на сегашното кметство.
През 2004 – 2007 кметски наместник е Гради Карамихалев.
 
Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна„Златна Есен"Есен“. Негов кръстник е кмата на [[Созопол]] [[Панайот Рейзи]]. Неговият мандат започва през 2007 г.
 
Кметски наместник на селото в момента е госпожа Пенка Стоянова.<!-- == Културни и природни забележителности == -->
== Редовни събития ==
[[Събор]]ът на селото се провежда в първите събота и неделя на месец Май в чест на [[Георги Победоносец|Св. Георги]] Победоносец. Участие взимат самодейни състави от пенсионерските клубове на [[Созопол]], [[Зидарово]], [[Крушевец]] и [[Индже войвода (село)|Индже Войвода]].
 
 
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Личности ==
; Родени