Раду I: Разлика между версии

По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. В италианската хроника "Cronaca Carrarese" (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „неверния„Радан, българския принц на България Радано“схизматик“ (на италиански: "Radano principe di Bulgaria infedele"), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи” или „воевода”, а самитѣ воеводства — българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref>