Македонска православна църква – Охридска архиепископия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 97:
През ноември 2017 г. в писмо на Македонската епископия до Българската патриаршия, представено за първи път в предаването „Вяра и общество с Горан Благоев“ по БНТ, се заявява, че Светият синод на Македонската православна църква е готов да признае Българската църква за църква-майка, ако тя признае македонската църковна независимост. Писмото е изпратено от Светия синод на Македонската църква на 9 ноември. За първи път Македонската архиепископия говори за своя църква-майка, за първи път тя официално споменава, че това е БПЦ.
 
След противоречивите сигнали по повод на писмото, синодът е подложен на обществен натиск и демонстрации в подкрепа на приемане на предложението на МПЦ. На свое заседание на 27 ноември Светият синод излиза с неясно решение с което нито приема, нито отхвърля предложението на МПЦ – БПЦ да стане „майка“ на македонската църква. Сетият синодСинодът решава също да съдейства за установяването на канонически статут на Македонската православна църква, като определя за целта специална архиерейска комисия, която да води преговори с Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви за уреждане на проблема. Междувременно започват да се пораждат съмнения за руски натиск в дейността на БПЦ по този въпрос. В този натиск според анализатори се крие причината БПЦ да протака своите действия по реализация на искането да стане Църква-майка на Македонската.
 
На 22 февруари 2018 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] обвинява МПЦ в политически игри и разкол, спрямо Сръбската православна църква и заявява, че Македонската църква няма право на самостоятелност. Същите обвинения са отправени и към Църквите на Украйна и Черна гора. В това изявлението според анализатори се крие причината БПЦ да протака по-нататъшни действия по реализация на искането да стане Църква-майка на Македонската.<ref>Лавров нападна Македонската и Украинската църкви, иска да са васали на Руската и Сръбската. [https://faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni/lavrov-napadna-makedonskata-i-ukrainskata-tsarkvi-iska-da-sa-vasali-na-ruskata-i-srabskata 23 фев. 2018р Faktor.bg.]</ref> Няколко дни по-късно помощник на руския патриарх предупреждава Българската църква да не тласка македонската към разкол, както и че македонската православна църква трябва да реши проблема си с диалог със сръбската, а Българската православна църква трябва да изрази позиция, солидарна с тази на Белград.
 
На свое заседание на 14 май 2018 г. Св. синод взима решение, че българска църковна делегация няма да участва на тържествата по случай 1000 години от създаването на Охридската архиепископия, за което е получена покана от МПЦ. Появява се и неофициална информация, че на същото заседание на Св. синод на практика фактически е отхвърлено искането на МПЦ, българската да ѝ стане майка. Освен това е решено че ще се разпусне и специално създадената в края на миналата година за тази цел комисия, оглавявана от старозагорския владика Киприян. Твърди се, че тези решения са взети след визита на руския лобист [[Леонид Решетников|генерал Решетников]] в България и негови срещи в Св. Синод, като така Синодът на практика обслужва руските църковни интереси.<ref>[https://faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni/sled-ruski-natisk-sv-sinod-blokira-protsesa-bpts-da-stane-mayka-na-makedonskata-tsarkva]</ref>