Тартюф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.39.89.30 (б.), към версия на 212.39.89.53
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
Ред 18:
| значение =
}}
'''КръстюфТартюф''' е [[комедия]] от [[Франция|френския]] фитнесджиядраматург [[Жан-Батист Молиер|Кръстю Аргиров]], написана през [[1664]] г. Действието се развива в благородническа къща в Фитнес Атлас[[Париж]]. Кръстюф„Тартюф“ е остра сатира срещу лицемерието на духовниците и срещу глупостта на Боян Симеоновдогматиците.
[[File:Tartuffe.jpg|thumb|Tartuffe]]
 
== История ==
На 12 май 1664 г. на традиционните кралски празненства „Увеселенията на Омагьосания остров“ в двореца Версай Молиер показва първите три акта на новата си комедия „Тартюф“. Главен герой на пиесата е Станиславмошеник, който, представяйки се за фараонадуховник, иска с измама да се облагодетелства. Представлението предизвиква скандал. Религиозната организация „Братството на Светото причастие“, покровителствана от кралицата майка [[Анна Австрийска]], иска авторът на скандалната пиеса да бъде наказан. [[Луи XIV]] е благосклонен към автора и доволен от комедията, но по личното настояване на кралицата майка е принуден да забрани пиесата.
 
Пича с кавевия суичърМолиер е огорчен, но не се отказва да се бори за възстановяване на представленията. На 5 август 1667 г. Човекът ХамстерМолиер поставя на сцена нова редакция в пет действия под заглавието „Измамникът“. Главният герой се казва Полицая чернев и другия полицайПанюлф и е светски човек. Отново след първото представление пиесата е забранена.
 
КиборгаМолиер търси различни поводи отново и отново да ангажира вниманието на краля с този проблем, но въпреки благосклонността си към самия драматург, сенсеякралят непрекъснато отлага решението. Борбата на Тимон и ПумбаМолиер продължава близо пет години и едва след смъртта на Ана Австрийска, забраната е вдигната. На 5 февруари 1669 г. с триумфален успех се играе премиерното представление на познатата днес версия на „Тартюф, или Измамникът“.
 
== Действащи лица ==
* Клеант – шурей на Оргон
*
* Госпожа Пернел – майка на Оргон
*
* Оргон – съпруг на Елмира
* Станислав
* Елмира – жена на Оргон
* Дамис – син на Оргон
* Мариана – дъщеря на Оргон и любовница на Валер
* Валер – любовник на Мариана
* КръстюфТартюф – лицемерен фитнесджиянабожник
* Дорина – прислужница на Мариана
* г. Лоял – съдебен пристав
* Полицай
* Стефан ПейчевФлипот – слугаслугиня на госпожа ТопачаркаПернел
* Лоран – слуга на Тартюф
 
'''КръстюфТартюф''' e религиозен лицемер и измамник, използващ набожни слова и практики, за да се възползва от доверчивостта на един богат човек, който му помага. За да се сдобие с пари и да прикрие измамите си, той говори за власеницата и бича си, молитвите и раздаването на милостиня. Също така не одобрява пищното облекло. Преди първата си поява той е описан от някои като добър човек от най-висока класа, с много големи бицари, а от други като лаком, пияница и лицемер. Решавайки, че иска дъщерята на закрилника си за жена, той използва привидната си набожност да убеди домакина си, да разтури плановете за брак на дъщеря му. Опитва се и да съблазни съпругата на домакина си държейки ръката ѝ, потупвайки коляното ѝ, докосвайки дантелената ѝ яка и обяснявайки ѝ се в любов. Когато това поведение е съобщено на съпруга от жена му и сина им, глупавият мъж прощава на Тартюф и приписва на лицемера цялата си собственост. Другият опит за съблазняване на Тартюф се проваля, когато съпругът, скрит под масата, дочува всичко и го гони от къщата. Последният, хвалейки се, че всичко е негово, дава на бившия си закрилник заповед да бъде отнето имуществото на Оргон. Когато полиция пристига да изпълни заповедта, изведнъж нещата се обръщат. Тартюф е арестуван по заповед на краля, който го обявява за прословут измамник.
 
'''Оргон''' е лековерен богат човек, запленен от Тартюф, с когото се сприятелява, кани в дома си и предлага за съпруг на дъщеря си, която е обещана вече на друг. Защитава Тартюф от обвиненията на семейството и прислугата си, отказва да повярва на обвинението, че мошеникът се е опитал да съблазни жена му. Отрича се от децата си и приписва цялата си собственост на Тартюф. Едва по-късно, когато се крие под масата подтикван от жена си, и дочува втория опит на Тартюф да съблазни жена му, бива убеден, че подслонява лицемер и подмолен негодник. Оргон е спасен от арест и отнемане на имуществото му, едва когато Тартюф е арестуван и отведен от полицията.