Карл Богданович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни
Ред 45:
=== Изследвания в Южен Сибир (1893 – 1895) ===
През 1893 – 1895 г. извършва геоложки изследвания покрай трасето на [[Транссибирска железница|Трассибирската ж.п. линия]], между 87° и 103º и.д. Изследва [[Кузнецки Алатау]] (2178 м), проследява целия северен склон на [[Източни Саяни|Източните Саяни]] от река [[Абакан (река)|Абакан]] до границата с [[Китай]] (около 800 км). Дава първото описание на големия Иркутски (Черемховски) въглищен басейн.
 
[[Файл:Karol Bohdanowicz2.png|260px|мини|дясно|Снимка от честването на 50 години научна дейност на проф. Бохданович, Минно-металургична академия в Краков, 1935 г.]]
 
[[Файл:Karol Bohdanowicz (grób) 1.jpg|200px|мини|вдясно|Гробът на Бохданович на Алеята на заслужилите във Варшава]]
 
=== Експедиция в Далечния изток и Камчатка (1895 – 1898) ===
Ред 52:
 
В края на ноември 1896 г. тръгват от [[Николаевск на Амур]], преминават край езерото [[Орел (езеро)|Орел]] и през януари 1897 достигат до устието на река [[Уда (река)|Уда]]. През април двамата се изкачват по един долен ляв приток на Уда и изследват най-южните части на хребета [[Джугджур]] на повече от 100 км. През юни и юли експедицията се изкачва по Уда и открива [[Майски хребет|Майския хребет]] (вторично, 2020 м, между реките Уда и [[Мая (река)|Мая]]). В края на юли от устието на Уда отрядът тръгва на североизток по брега, като междувременно са открити няколко находища на [[злато]]. Между река Уда и селището Аян Богданович и Лелякин откриват дългия 225 км [[Крайбрежен хребет]] (1662 м). От Аян се прехвърлят в [[Охотск]], където се разделят. Оттам през януари 1898 Богданович се връща обратно в Аян, като изследва цялото крайбрежие и югоизточните склонове на Джугджур на протежение от 550 км. Лелякин от Охотск поема на изток към [[Тауйска губа|Тауйския залив]], като описва и точно картира неговата източна част – залива [[Одян (залив)|Одян]] и затварящият го от юг п-ов [[Кони (полуостров)|Кони]]. Още по на изток Лелякин описва и картира залива [[Забияк (залив)|Забияк]] и п-ов [[Пягин (полуостров)|Пягин]].
[[Файл:Karol Bohdanowicz2.png|260px|мини|дясно|Снимка от честването на 50 години научна дейност на проф. Бохданович, Минно-металургична академия в Краков, 1935 г.]]
 
От Аян Богданович се прехвърля в устието на река [[Тигил (река)|Тигил]] на западното крайбрежие на п-ов [[Камчатка]]. Изкачва се по Тигил до изворите ѝ, където открива ледници от висящ тип, тръгва на югозапад по билото на [[Средищен хребет|Средищния хребет]] (3621 м) и достига до изворите на река [[Облуковина (река)|Облуковина]]. По пътя открива угасналия вулкан [[Хангар (вулкан)|Хангар]] (2000 м). Пресича два пъти Средищния хребет (на около 57º 30` с.ш.) и по река [[Камчатка (река)|Камчатка]] (758 км) през август 1898 се спуска до [[Тихия океан]]. По събраните материали от експедицията през 1901 г. двамата съставят карта на крайбрежието на [[Охотско море]] от устието на [[Амур]] до [[Охотск]].
 
Ред 64:
 
== Следващи години (1901 – 1947) ==
[[Файл:Karol Bohdanowicz (grób) 1.jpg|200px|мини|вдясно|Гробът на Бохданович на Алеята на заслужилите във Варшава]]
От 1902 до 1919 г. е [[професор]] по геология в Минния институт в катедрата по геология и рудни находища. От 1914 е директор на Геоложкия комитет на Русия.