Уикипедия

Алексей Бутаков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ шаблон
м форматиране, препратки; форматиране: 7x тире, 4x тире-числа, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Алексей Бутаков
| категория име-оригинал = военен
| описание категория = руски изследовател
| описание = руски военен и изследовател
| портрет = Butakov_AI.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Кронщат]], [[Руска империя]]
| починал-място = [[Швалбах ам Таунус]], [[Германия]]
| националност = {{Русия}}
| вложки = ▼
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
▲| вложкиобласт =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Алексей Иванович Бутаков''' ([[19 февруари|7(19) февруари]]е [[1816]] - [[10 юлиРусия|28 юни (10 юли)руски]] [[1869]], Швалбах, [[Германия]]) руски военноморски деятел, [[контраадмирал]] (15 октомври 1867), един от първите [[Изследовател|изследователи]] на [[Аралско море]].
 
== Произход и военноморска кариера (1816 – 1848) ==
== Биография ==
Роден е на [[19 февруари]] [[1816]] година в [[Кронщад]], [[Руска империя]], във фамилия, свързана с морето. Баща му е [[вицеадмирал И. Н. Бутаков,]] служил при известния руски мореплавател [[Михаил Лазарев]]. ОстаналитеЧетиримата му четири братя също стават военноморски офицери.
 
През 1832 г., едва 16-годишен завършва Морския кадетски корпус и постъпва във флота[[флот]]а. През 1838 г. е произведен в [[Лейтенант (флот)|лейтенант]] и служи на [[Фрегата|фрегатите]] „Кастор“ и „Богатир“. От 1840 до 1842 г. извършва околосветско плаване по маршрута [[Кронщад]] - – [[нос Добра Надежда]] - – [[Камчатка]] - – [[нос Хорн]] – - [[Кронщад]] като командир на кораба „Або“.▼
[[Файл:Kos-aral.jpg|мини|260px|Шхуните на Аралската експедиция (рис. Тарас Шевченко)]]▼
▲През 1832 г., едва 16-годишен завършва Морския кадетски корпус и постъпва във флота. През 1838 г. е произведен в лейтенант и служи на фрегатите „Кастор“ и „Богатир“. От 1840 до 1842 г. извършва околосветско плаване по маршрута [[Кронщад]] - [[нос Добра Надежда]] - [[Камчатка]] - [[нос Хорн]] - [[Кронщад]] като командир на кораба „Або“.
 
Съвършено владеейки няколко чужди езика, Бутаков в оригинал чете трудовете на европейските историци и естествоизпитатели[[естествоизпитател]]и. Трудовете на [[Александър фон Хумболт]] събуждат интереса му към [[Аралско море]], представляващо бяло петно на [[Географска карта|географската карта]].
 
== Експедиционна дейност (1848 – 1864) ==
През 1848 г. Бутаков е назначен за началник на на експедицията, целта на която е изследването на [[Аралско море]]. За тази цел в [[Оренбург]] е построена шхуната „Константин“ и в средата на годината е превозена на части и сглобена на брега на морето. В списъка с участниците в експедицията фигурира бъдещият известен поет и художник [[Тарас Шевченко]], който по това време е заточен в [[Оренбург]] за антиправителствена дейност и четири военни топографа, в т.ч. Козма Данилович Рибин и Михаил Фьодорович Христофоров.▼
▲[[Файл:Kos-aral.jpg|мини|260pxляво|Шхуните на Аралската експедиция (рисхуд. [[Тарас Шевченко]])]]
▲През 1848 г. Бутаков е назначен за началник на на експедициятаекспедиция, целта на която е изследването на [[Аралско море]]. За тази цел в [[Оренбург]] е построена [[шхуната]] „Константин“ и в средата на годината е превозена на части и сглобена на брега на морето. В списъка с участниците в експедицията фигурира бъдещият известен поет и художник [[Тарас Шевченко]], който по това време е заточен в [[Оренбург]] за антиправителствена дейност и четири военни [[Топография|топографа]], в т.ч. Козма Данилович Рибин и Михаил Фьодорович Христофоров.
 
През лятото и есента на 1848 г. Бутаков описва и картира северните, западните и южни брегове на [[Аралско море]], като на 8 септември, на 45º с.ш. открива островите Възраждане (216 км<sup>2</sup>), Комсомолски, Константин и др. и установява понижаването на нивото на морето. През лятото на 1849 г. изследва и картира източния бряг със заливите Шевченко, Тущибас и Чернишов, полуостровите Каратуп и Куланди и островите Толмачов, [[Белинсхаузен]] и Лазарев.
 
Още по време на експедицията на 27 януари 1849 г. Бутаков е задочно приет за действителен член на [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]]. През 1850 г. на базата на изследванията проведени от експедицията Хидрографския департамент на Морското министерство издава първата сравнително точна карта на [[Аралско море]].
 
По-късните изследвания на [[Аралско море]] извършени от Бутаков преминават едновременно с воденето на бойни действия по присъединяването на средноазиатските държави към [[Русия]] и Аралската флотилия участва в тях. През 1855 г. изследва долното течение на река [[Сърдаря]], през 1858- – 1859 г. – делтата[[делта]]та и част от долното течение на [[Амударя]] до [[Нукус]], а през 1863 г. – средното течение на [[Сърдаря]] на протежение от 807 км.
 
== Следващи години (1864 – 1869) ==
През 1864 г. Бутаков се завръща в [[Петербург]] и продължава службата си в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския флот]]. На 15 октомври 1867 г. е произведен в контраадмирал, а след това командва [[ескадра]] в [[Средиземно море]].
 
За изследванията си на [[Аралско море]] е избран за почетен член Берлинското географско дружество, а Лондонското географско дружество през 1867 г. Лондонското географско дружество му връчва златен медал.
 
През есента на 1868 г. Бутаков сериозно заболява, отива на лечение в чужбина и на 11[[28 юли]] [[1869]] г. умира в [[Швалбах ам Таунус|Швалбах]], [[Германия]], на 53-годишна възраст.
 
== Памет ==
Неговото име носят:
* залив ({{coord|46|44|N|60|40|E|}}) в северната част на [[Аралско море]];
* нос на [[Аралско море]].
 
== Източници ==
<references />
* Азатян, А. А. и др., ''История открытия и исследования Советской Азии'', М. 1969
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 130- – 131.
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 73- – 75.
 
{{Превод от|ru|Бутаков, Алексей Иванович|23163078}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Алексей_Бутаков“.