Отваря главното меню

Промени

Заминавайки на юг неговата междинна цел е старият [[Римска империя|римски]] град [[Арл]], който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Аналогично на една зимна японска дърворезба от Фуджияма той създава картини с различни изгледи от Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до [[Марсилия]], през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата, осъществявана благодарение на постоянната помощ на Теодорус. Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини днес. Така през април той рисува серията си от цъфнали дървета, които и днес ни поразяват с интензивността на светлината и цветовете си. В памет на наскоро починалия в Нидерландия негов учител А. Мове, той надписва една от тези картини със ''Souvenir de Mauve'' („Спомен за Мове“).
 
Макар че изпраща многобройни картини на брат си в Париж, мястото за съхранение на картини в неговата стая скоро също свършва. През май наема дясното крило с четири допълнителни помещения на така наречената „Жълта„[[Жълта къща“къща]]“ – заради цвета, с който я боядисва отвън и която е отразена в няколко картини. Тази къща Липсват му пари за мебели и така помещенията остават до септември като складове за картини.
 
Пътувания в околностите на Арл го водят и до мястото за поклонение [[Сен-Мари-де-ла-Мер]], където се появяват скиците за неговите лодки на брега на Сен-Мари, които използва за рисуваните в ателието картини. Междувременно е осъществил близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът“, „Арлезианката: Мадам Жино“ и „Пощальонът Рулен“ (портрет на Рулен ''(Joseph Roulin)''). През август рисува серията слънчогледи, които чрез [[аукцион]]ите в края на двадесети век влизат в историята.
 
В края на юли умира чичо му Винсент в Нидерландия и оставя на брат му Теодорус една значителна сума от състоянието си, придобито чрез търговия с предмети на изкуството, като изрично игнорира Винсент ван Гог. Теодорус въпреки това му превежда една също значителна сума от това наследство, която му дава възможност през септември да мебелира къщата си. Така на преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците – „Ателие на Юга“. Откликът сред приятелите му в Париж е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаенезабавяне и то при условие ако ТеодорусТео поеме пътните разноски. Картините на ван Гог от септември са различни – появяват се в страховитосилно действащивъздействащи цветове нощни изгледи от терасата на кафенето на площада в Арл в [[Тераса на нощно кафене]] и „Звездна„[[Звездна нощ над Рона“Рона]]“. Както и автопортретът му по случай пристигането на Гоген и посветен нему, който въздейства с хладните си цветове като човек, лишен от живец.
 
В жълтата къща ван Гог трескаво се подготвя за пристигането на Гоген. Боядисва отново предвидената за него стая и закача картините си със слънчогледи, за да създаде хармонична атмосфера. Но скоро след пристигането на Гоген се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка. Разривът настъпва на 23 декември, когато след един яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Много по-късно Гоген ще твърди, че ван Гог го е заплашвал с бръснач, но на следващия ден с нито дума не споменава това произшествие. Ван Гог се прибира и в пристъп на [[автоагресия]] реже (вероятно малко парче) от [[ухо]]то си. Тоталното отстраняване на [[Ушна мида|ушната мида]], пропагандирано в по-старата литература, е малко вероятно, тъй като този богато кръвоснабден участък на главата би предизвикал в такъв случай загуба на кръв, която неминуемо би довела до смърт. Парчето, вероятно от долната част на ухото, той занася на Рашел – проститутка, при която ходи редовно в местния [[бордей]]. Тя уведомява полицията, която намира ван Гог кървящ и в безсъзнание в леглото си. Настаняват го в местната болница. Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген, преди отпътуването на последния от Арл, пристига веднага при брат си. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.