'''Ню Олесун''' ({{lang-no|Ny-Ålesund}}, в превод „Нови Олесун“) е населено място в [[Норвегия|норвежката]] провинция [[Свалбард]] (архипелаг [[Шпицберген]]). То е най-северното в света официално постоянно селище.
== История ==
[[Файл:NyAlesundAmundsenNorthPoleHotel.jpg|leftляво|thumbмини|250px200п|Паметникът на [[Руал Амундсен]] и хотел „Северен полюс“ в Ню Олесун]]
[[Файл:Ny-Aalesund summer.jpg|leftляво|thumbмини|200px200п|Ню Олесун през лятото]]
Ню ОлесунОснован е основан от компанията „Kings Bay Kull Compani“ през [[1916]] г. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на [[въглища]], който започва през [[1917]] г. Добивът е преустановен през [[1929]] г. и е възобновен едва през [[1945]] г., когато норвежкото правителство поема всички разходи. През [[1963]] г., поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на [[метан]] в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен.
През [[1925]], [[1926]] и [[1928]] г. от Ню Олесун стартират експедициите на [[Руал Амундсен]] и [[Умберто Нобиле]] до [[Северен полюс|Северния полюс]] със [[самолет]]и и [[дирижабъл|дирижабли]].
След края на въгледобива Ню Олесун е практически изоставен, а от [[1968]] г. започва да играе ролята на изследователски център. Освен самата Норвегия, тук изследователски станции имат: [[Нидерландия]], [[Германия]], [[Великобритания]], [[Франция]], [[Италия]], [[Япония]], [[Южна Корея]] и [[Китай]]. Водят се преговори и за създаването на [[Русия|руска]] станция.
