Курбат Иванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м шаблон, форматиране, препратки; форматиране: 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
'''Курбат Афанасиевич Иванов''' ({{lang-ru|Курбат Афанасьевич Иванов}}) е [[Русия|руски]] [[енисей]]ски [[Казаци|казак]] и пътешественик.
| име = Курбат Иванов
| име-оригинал = Курбат Афанасьевич Иванов
| категория = изследовател
| описание = руски изследовател
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място =
| починал-място =
| националност = {{Русия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Курбат Афанасиевич Иванов''' ({{lang-ru|Курбат Афанасьевич Иванов}}) е [[Русия|руски]] [[енисей]]ски [[Казаци|казак]] и [[пътешественик-изследовател]].
 
== Изследователска дейност (1643 – 1665) ==
[[Файл:Olchon1.jpg|200px|мини|Шаман - скалата на остров [[Олхон]] в езерото [[Байкал]], първата база на Иванов в изследването на Сибир]]
[[Файл:Lena watershedOlchon1.png|200pxjpg|мини|Карталяво|Шаман – на районаскалата на рекаостров [[ЛенаОлхон]] ив езерото [[Байкал]], изследванпървата отбаза на Иванов в изследването на Сибир]]
[[Файл:Lena watershed.png|мини|260px|Карта на района на река [[Лена]] и езерото [[Байкал]], изследван от Иванов]]
През 1643 г. Иванов, с отряд от 74 казаци, се изкачва по река [[Лена]] и по притока и&#768; [[Иликта]], пресича [[Приморски хребет|Приморския хребет]] и пръв достига и открива езерото [[Байкал]], а в него остров [[Олхон]] (730 км<sup>2</sup>). На езерото казаците построяват малки корабчета, с които по заповед на Иванов, отряд от 36 човека начело със Семьон Скороход достига до северното крайбрежие на езерото, открива устието на река [[Горна Ангара]] и построява в устието и&#768; зимовище. В края на годината с останалата половина от отряда Курбат Иванов по замръзналото вече езеро достига до устието на река [[Баргузин]], но там е нападнат от [[Буряти|бурятите]] и се налага бързо отстъпление. По този начин казаците на Иванов откриват над 600 км от крайбрежието на [[Байкал]] и [[Баргузински хребет|Баргузинския хребет]]. Казаците, оставени в устието на Горна Ангара, прекарват в обсада почти половин година, но съумяват да се измъкнат и се добират до [[Братск]] през лятото на 1644.
 
В средата на 50-те години на [[XVII в.век]] проследява около 1000 км от течението на река [[Ольокма]] (десен приток на [[Лена]]), до устието на река [[Тунгир]], като открива десния и&#768; приток река [[Нюкжа]]. Там той пребивава около две години, като се занимава с лов на [[Собол|соболи]] и след връщането си внася в хазната 160 соболови кожи.
 
От май 1659 до 1665 служи в Анадирския острог. В началото на юни на 1660 с група от 22 казаци се спуска по река [[Анадир (река)|Анадир]] до устието и&#768; и продължава на североизток към нос Чукотка ([[Дежньов (нос)|Дежньов]]). На осмия ден от плаването ледовете затискат корабчето и го повреждат сериозно, но казаците успяват да го ремонтират. В средата на юли руснаците откриват залива [[Кръст (залив)|Кръст]], а на 10 август – залива [[Провидения (залив)|Провидения]], където се срещат с [[Чукчи|чукчите]], от които със сила отнемат голямо количество убити [[гъски]]. На 25 август мореплавателите поемат обратно и на 24 септември се завръщат в анадирското зимовище.
 
След завръщането си в [[Якутск]] през 1665 г. през следващата година съставя т.н. „Анадирски чертеж“ – първата карта на басейна на река [[Анадир (река)|Анадир]] и северозападното крайбрежие на [[Берингово море]].
 
== Източници ==